Проклятието на инките полностью

Задъхан, Уилсън се загледа в тъмното към каменната пътека, пресичаща пресъхналото езеро. Назъбените планински върхове се извисяваха от всички страни около долината. С активирано нощно виждане Уилсън едва различаваше петнайсетината покрити с наметала фигури на тъмния фон - изглежда, че числеността на амазонките се бе удвоила, след като бяха напуснали катедралата. Уилсън най-сетне ги настигаше.

След като бе напуснал дома на капитан Гонсалес, той беше тръгнал бавно през дъжда към „Панамерикански тихоокеански конгрес“. Вратата беше отворена и Уилсън видя през нея да стърчи обемистият задник на кафяво магаре. Той внимателно се вмъкна покрай добичето и завари Хайръм на бюрото му с отворена бутилка уиски в едната ръка и цигара в другата. Ироничното беше, че Хайръм седеше в същата позиция, в която бе и при първата им среща.

Веднага щом го видя, Хайръм захапа цигарата и протегна ръка към магарето, за да го придърпа още по-близо, сякаш иска да го прегърне.

- Това е Диабло! - каза той с изтощен глас. - Малкият гений е намерил обратния път. Поне една добра новина. - Хайръм махна станиола на блокче шоколад и даде лакомството на гладното животно, което бързо го изгълта.

Уилсън погледна Диабло и го потупа по гърба.

- Оцелял е - промърмори Хайръм. - А ние се тревожехме за теб. Голям късмет е изкарал. Отдавна сме заедно, Диабло.Толкова се радвам, че си жив - каза той с бебешки глас на животното. - Да...толкова се радвам.

Хайръм разопакова ново блокче шоколад и го сложи в отворената си длан. По пода се търкаляха десетина опаковки.

- Семейството на капитан Гонсалес в безопасност ли е? - попита накрая той.

Уилсън кимна.

- Да.

- Слава богу. Имаше ли още убийства?

Уилсън кимна.

- Сантияна е мъртъв.

Хайръм уморено се изправи, порови в един от множеството сандъци и хвърли едно палто на Уилсън, след което го посочи с димящия връх на цигарата си.

- И цялата онази история, че си пътешественик във времето, е истина, нали?

Уилсън отново кимна.

- Всичко е истина.

- Мислех си, че полудяваш в онази тъмница. - Хайръм изпуфтя. - Трябваше да се досетя. - Той отпи голяма глътка уиски и дръпна здраво от цигарата си.

- Духът на Писаро можеше да прочете мислите ти - каза Уилсън. - Затова се държах така странно долу и дрънках глупости.

- Предполагам, че това обяснява отчасти нещата. Но не всичко.

Хайръм изглеждаше изтощен и раздърпан; синините по лицето му ставаха по-тъмни, по влажните му дрехи имаше петна от кръв. Ръцете му трепереха и си личеше, че още е в шок.

- Леле, ама че ден. - Той отново погледна към Уилсън. - Не мога да повярвам, че си пътешественик във времето.

- И аз не мога - отвърна Уилсън.

- Отсега нататък не тръгвам никъде с теб, каквото и да ми говориш. - Хайръм се замисли за момент. - Цялата тази смърт заради някакъв малък златен куб. - Той пусна допушената цигара на пода и я стъпка. На масата имаше още четири, вече свити. Хайръм веднага драсна клечка и сложи следващата в уста. - Никога не пали цигара от цигара - каза той. - Направиш ли го... умира моряк. Така казваше дядо ми - умира моряк. - Той замълча. - Прав беше, когато каза, че Кубът на инките е прокълнат...тъп малък предмет. - Грабна бутилката уиски и отпи отново, после я подаде на Уилсън.

Уилсън също отпи и усети как топлината се разлива по гърлото му. Едва сега започна да размишлява върху онова, което се бе случило. Ярките образи на мъртвите започнаха да се появяват в ума му, в някои случаи точно в момента, когато им отнемаше живота - кръвта и вътрешностите, ужасните изражения на лицата им. След това си спомни измъченото чувство, което го бе обгърнало, докато пристъпяше към Куба на инките, изгубил всякакъв контрол над себе си, и как епископ Франсиско стоеше и му го предлагаше като някаква огромна награда. Арогантността на Уилсън да сметне, че е недосегаем за влиянието на Куба, едва не доведе до гибелта му.

Хайръм грабна бутилката от ръката му и отпи.

- Пиячката помага, а?

- Ти си герой, Хайръм Бингам. Сега разбирам защо ти си човекът, избран да открие изгубения град Вилкапампа. Защото си единственият, способен да порази Писаро в момента, когато беше най-силен. Ти действа решително тогава, когато другите не биха могли.

- Наръгах свещеник във врата. - Хайръм въздъхна. -Господи, как ще обясня това на следващата си изповед? Какво наказание ще ми наложат според теб?

- Ти спаси всички ни - отвърна Уилсън. - За това не е нужно наказание.

- Сигурно ще ме арестуват - промърмори Хайръм. - Какъвто мие късметът.

- Епископ Франсиско загина в наводнението - каза Уилсън. - Така ще бъде съобщено. Капитан Гонсалес ще се погрижи за всичко. Такава ще бъде историята. - Той замълча за момент. - Трябва да се прибереш у дома при Алфреда и момчетата за известно време. Съдбата ти е отредила да откриеш Вилкапампа на 24 юли 1911 г. Искам да изчакаш дотогава, става ли?

- Три години? - промърмори Хайръм.

Уилсън взе писалката му, записа датата и плъзна листа към него.

- Искам да изчакаш до тази дата. Много е важно.

- Алфреда е бременна. Казах ли ти?