— В замяна ще ви гарантирам, че няма да има съдебно преследване срещу вас за разбиването на офиса на брат ми и кражбата на файловете от компютъра му. Информацията, която те съдържат, е конфиденциална и както разбирам, част от нея е свързана с националната сигурност.
— Не съм разбивал офиса на брат ти. Работех по конкретно разследване. Възложено ми от теб.
— Съдът ще реши дали е така. Аз не съм искала от теб да нарушаваш закона. От своя страна аз също се порових и установих, че си заплашвал Касандра Малори с цел шантаж. Мисля също, че мис Малори ще свидетелства, че си й отправил неприлични сексуални предложения в дома й, в който си проникнал под фалшив претекст, докато тя не е била облечена.
— Малката мис Касандра не ме плаши Джейн. Ни най-малко.
— Освен това установих, че агент Арън Бетак е влизал в кабинета ми и е взел нещо от бюрото ми. Мисля, че фактите ще покажат, че го е направил по твое настояване. Не само кариерата на агент Бетак ще бъде застрашена, но и тримата може да влезете в затвора.
— Ако можеш да го докажеш, действай. Ако обаче се върнем към постиженията на мъжа ти, мисля, че пропусна едно.
— Какво? — попита тя хладно.
— Прелюбодействата му. Те се загубиха някъде и не влязоха в списъка ти.
— Ами това, че е изнасилвач? — добави Мишел.
Джейн стана.
— Нямате доказателства за нищо, така че горещо ви препоръчвам да задържите нелепите обвинения за себе си, освен ако не искате да имате много сериозни неприятности. Той е президент на Съединените щати! Проявете малко уважение, по дяволите!
— Уважение за какво?
— Все едно ми е какви лъжи сте видели по онези стени в мазето! Нямате право да…
Шон я прекъсна:
— Онова, което видяхме там, беше истината. Ти също знаеш, че е така, и затова предизвика пожара. И… имаме всякакви права, уважаема госпожо.
— Аз съм съпруга на президента! — каза Джейн и стана.
Шон също стана.
— Кога престана да се интересуваш от истината, Джейн? Кога тя престана да е от значение за теб? След като за пръв път прикри мъжа си? Или след втория път? Или просто си убедена, че винаги е виновен някой друг? Или че един ден той ще се прибере у дома, ще изпие някакви хапчета и ще стане друг човек? И миналото, болката просто ще изчезнат? Че човек като Сам Куори може да остави всичко и да се примири? Както всички останали, защото мъжът ти беше изгряваща звезда? Защото от него е щял да стане велик президент?
— Нямаш представа какво е да си тук! Да трябва винаги да си нащрек. Да не можеш и за миг да свалиш гарда! Да си наясно, че и най-малката грешка, която допуснеш, ще обиколи света!
— Никой не ви е вкарал тук насила, Джейн.
— Работих твърде много… — Тя млъкна и попи очите си с кърпичка.
— Мислех, че те познавам. Мислех, че те уважавам. Мислех, че си истинска. А всъщност всичко е било дим и прах в очите, нали? Както всичко друго в този град. Зад завесата няма нищо!
— Мисля, че е време да напуснете дома ми.
Мишел застана до Шон.
— Тръгваме си, Джейн — каза Шон. — Само не забравяй едно. Това тук не е твой дом. Принадлежи на американския народ. Ти и мъжът ти сте само наематели.
— Вестникарският бизнес е гаден, нали, Марти? — подвикна Шон. — Вече никой не иска да чака да излезе вестникът. Четат новините в интернет. Дори и да са измислени.
Беше полунощ. С Мишел бяха край една подпорна колона в подземен паркинг в центъра на Вашингтон. Мъжът, който крачеше към тях, спря и се засмя. Мишел и Шон застанаха в светлото петно под лампата на тавана.
Шон се ръкува с Мартин Детерман и представи Мишел.
— Че кой бизнес не е гаден в наши дни? — попита Детерман.
Той беше нисък, с гъста сивееща коса и силен глас. Зад очилата му шареха проницателни очи.
— Да очакваш от хората да губят време да четат, а после и да мислят… Пази боже!
Шон се ухили.
— Марти, никой не обича ревльовците!
— А вие какво се криете тук? — Той се озърна в празния паркинг. — Имам чувството, че съм в сцена от „Цялото президентско войнство“.
— А мислиш ли, че малко информация би могла да увеличи продажбите ти на вестници?
Детерман се засмя.
— Бих предпочел да получа „Пулицър“ за тази цел, но винаги изслушвам предложенията. Някой ден мога да напиша автобиографията ти от твое име, а? Кой знае, след като толкова мастило се изписа за вас напоследък, може и да успеем да я продадем на някой издател за седемцифрена сума.
— Не се шегувам за информацията обаче.
Детерман стана сериозен.
— Всъщност надявах се, че не се шегуваш. Какво имаш?
— Ела. Ще е нужно малко време.
Шон беше наел стая в мотел наблизо. Потеглиха натам.
— Откъде се познавате вие, двамата? — попита Мишел, докато минаваха по Джордж Уошингтън Паркуей покрай река Потомак.
Детерман тупна Шон по рамото.
— Този тук ме представляваше при развода ми. Без да знам, бившата ми смъркала кокаин. Измъкна спестяванията ми, изневери ми с шофьора на куриерската фирма и като капак прояви наглостта да отрови златната ми рибка. И пак поиска половината от всичко, когато се ядосах и реших да я изритам от живота си. След като Шон се зае с нея, старата Урсула не получи нищо. Дори й взех кучето, което беше добре, защото животното обичаше повече мен.
