— Знам, че фирмата ви участва в секретна дейност, свързана с отбраната. Тък каза, че в момента правите опити да спечелите голяма правителствена поръчка в тази област.
— Така е. В търга ние сме подизпълнители. Ако спечелим обаче, ползата за нас е огромна. Това означава работа в продължение на няколко години. Тък отделяше много време за това, както и всички ние.
— По тази причина ли е бил в Джаксънвил в деня на инцидента?
— Май да — отвърна колебливо Хилал.
— Да или не? — настоя Мишел.
Хилал я погледна смутено.
— Всъщност фирмата е на Тък. Аз съм съдружник с миноритарен дял.
— Работим за Тък — каза Шон. — И искаме да открием истината. Искаме да открием убиеца на Пам Дътън. И искаме да открием Уила. Тък също го иска.
— Неловко е — каза Хилал. — Искам да кажа… Това тук не е мое…
Мишел се наведе и чукна с показалец плота на бюрото.
— Говорим за живота на едно малко момиче.
Хилал се отпусна на стола си.
— Добре, добре. Мисля, че Тък беше в Джаксънвил с някого.
— С някого? Той каза, че е бил там в новия офис, който сте открили, за да работите по проекта. Не е ли така?
— Наистина имаме офис там. В него обаче работи само един служител. Жена.
Шон и Мишел се спогледаха.
— Тази жена има ли име? — попита той.
— Касандра. Касандра Малори. Тя работеше по офертата. Наехме я преди около шест месеца. Има страхотни контакти в Министерството на вътрешната сигурност. Много хора искаха да я наемат.
— Защото е можела да ги вкара в бизнеса?
— Правителствените агенции са като всичко останало. Печеленето на контракти се базира на взаимоотношения и доверие. Федералните обичат осведомеността и спокойствието. Фактът, че Касандра е с нас, ще ни помогне неимоверно.
— И Тък е бил там с нея. Да не би отношенията им да не са чисто професионални?
— Тя е много привлекателна. И много умна. Руса, хубав тен, обича късите поли. — Хилал добави смутено: — С Тък наистина си допаднаха. Тя не е специалист по техническите въпроси, а по продажбите. Може да продаде практически всичко.
Шон се наклони напред.
— Тък имаше ли връзка с тази жена?
— Ако въпросът е дали имам някакви доказателства, нямам. Става дума за дребни неща. Например че ходи там толкова често. Чуват се приказки…
— Значи нищо конкретно? — попита Мишел.
— Преди месец дойдоха сметки, платени с кредитната карта на фирмата. Аз съм нещо като неофициален финансов директор. Преглеждам сметките, подписвам чековете.
— Какви бяха сметките?
— Имаше нещо странно в разходите на Тък в Джаксънвил.
— Купувал е цветя, бонбони или секси бельо за Касандра?
— Не, не е това. Въпросът не е за какво с плащал, а за какво не е плащал.
— Не разбирам — каза Шон.
— С фирмената карта не е платена хотелска стая.
Шон и Мишел пак се спогледаха.
— Може да е използвал друга кредитна карта? — предположи Мишел.
— Винаги използва фирмената. Когато работиш по правителствени контракти, трябва да си педантичен с разходите и документацията. Всички служебни разходи плащаме само с тази карта. Освен това Тък използва бонус точките, които се трупат от плащанията с нея за самолетни билети и така нататък. — Хилал продължи бързо. — И винаги отсяда в един и същ хотел там. Хубав хотел, без да е много скъп. И тази верига също му дава бонус точки като на редовен клиент. Сега обаче беше там за три нощи, а няма разходи за хотел.
— А Касандра има жилище в града?
— В сграда, която е на самия бряг. Говорят, че било много хубаво — добави той бързо.
— И Тък не може да е отседнал при някой друг?
— Не познава никой друг. Единствената причина да отворим онзи офис е, че Касандра живее там и не искаше да се премести тук, а не можеше да работи от дома си. Мисля, че в договора й за жилището имаше клауза, която го забранява. Освен това Джаксънвил е център на отбранителната индустрия и се надяваме да развием и друг бизнес там. Не беше безсмислено да стъпим в града.
Шон се облегна назад.
— Какво всъщност си помисли, когато чу за случилото се със семейството му? — попита той. — Честно.
Хилал въздъхна.
— Не е тайна, че Пам и той не бяха най-сплотената семейна двойка на света. Той имаше бизнеса си, а тя поддържаше огъня в домашното огнище и се грижеше за децата. Да убие жена си обаче и да отвлече собствената си дъщеря… Тък не е светец, но не мога да си представя, че е способен на подобно нещо.
— А мислиш ли, че Пам е подозирала нещо нередно?
— Наистина не знам. Не съм имал кой знае какви контакти с нея.
— Ако е искал да прекрати брака си, има и по-лесни начини да го направи — отбеляза Мишел.
— Така е — съгласи се Шон. — Защо просто не се е развел с нея?
Хилал чукна с пръсти по бюрото.
— Би било проблематично.
— В какъв смисъл?
— Както казах, наехме Касандра преди около шест месеца. Преди това тя работеше в Министерството на вътрешната сигурност, в отдела, който се занимава с договорите. Опитваме се да спечелим поръчка от тях. Това имах предвид, като казах, че има страхотни контакти.
— Значи, ако Тък беше опитал да се разведе с Пам, вероятно връзката им щеше да стане публично достояние?
