Шон погледна Мишел.
— Тък може би е имал извънбрачна връзка.
Джейн стана.
— Какво?
— Ти не подозираше ли нещо такова?
— Разбира се, че не, защото не е истина! Брат ми никога не би постъпил така! Какви доказателства имате?
— Достатъчно, за да ни накарат да продължаваме да разследваме в тази посока.
Джейн седна отново.
— Това е невероятно! — Вдигна очи. — Ако с имал връзка… нали не намеквате, че…
— Джейн, не мога да отговоря на този въпрос. Поне засега. В началото на разследването сме. Правим всичко, което можем.
— И приоритетът ни е да открием и спасим Уила — добави Мишел.
— Разбира се, че това е целта. И е единствената причина, поради която ви потърсих.
Джейн опря трепереща длан до челото си.
За Шон не беше трудно да отгатне мислите й.
— Когато започнеш разследване, никога не знаеш къде ще те отведе то. Понякога истината причинява болка, Джейн. Готова ли си за това?
Първата дама го погледна хладно и втренчено.
— Истината е, че на този етап в живота ми вече нищо не ме изненадва. Намерете Уила. На всяка цена.
Вратата се отвори внезапно и тримата се обърнаха. Шон и Мишел инстинктивно скочиха, защото влезе президентът Дан Кокс заедно с двама от по-старите агенти на Сикрет Сървис.
Президентът се усмихна и протегна ръка.
Кокс беше висок горе-долу колкото Мишел и няколко сантиметра по-нисък от Шон, но раменете му бяха широки и лицето му на петдесетгодишна възраст бе по-скоро младежко, отколкото белязано от пораженията на средната възраст. Това беше удивително предвид годините, прекарани под безмилостния поглед на целия свят.
Шон и Мишел се ръкуваха с него.
— Не те очаквах — каза Джейн.
— Отмених срещите си за днес — отвърна Кокс. — Хората ми не останаха очаровани, но президентът все пак има някои привилегии. След като според социологическите проучвания водя с двайсет и четири пункта и опонентът ми по-често е съгласен, отколкото несъгласен с мен, мога да си позволя свободен ден. Но дори и да бях назад в надпреварата, безопасността на Уила е по-важна.
Джейн му се усмихна с признателност.
— Знам, че винаги си гледал на нещата по този начин.
Кокс отиде при жена си, целуна я леко по бузата и я потупа по рамото, после се обърна към двамата бивши агенти на Сикрет Сървис. Вдигна за миг очи към хората от охраната си и едва забележимо кимна към вратата. След секунда те излязоха.
Шон, който долови какво става, се замисли колко ли пъти и него бяха отпращали така — само с помръдване на клепачите.
— Джейн ми каза с какво сте се заели вие двамата — заговори Кокс. — Доволен съм, че се включвате с опита и уменията си. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим Уила и да я върнем у дома.
— Абсолютно, господин президент — каза Шон машинално.
Кокс седна на ъгъла на бюрото на жена си и кимна на двамата да седнат.
— По време на полета ме информираха за пакета. Моля се това да доведе до позитивно развитие. — Замълча за момент и добави: — Политиката не трябва да се намесва във всичко и ще направя каквото мога, за да не допусна политизиране. Въпреки всичко Конгресът е под контрола на опозицията, така че очевидно нямам абсолютна власт там. — Вгледа се в жена си и й се усмихна нежно. — Нямам такава власт дори и в собствения си дом, защото по-добрата ми половинка несъмнено е по-умна, отколкото изобщо мога да бъда аз. — Усмивката му изчезна. — Официално разследването е поверено на ФБР. Някои от съветниците ми са на мнение, че сега не мога да си позволя да се възползвам от властта, с която разполагам, но въпреки всичко наредих на директора на ФБР Мънсън случаят да получи висок приоритет. Ще се справям с политическите последици от това решение по-късно. Жена ми ви се доверява, значи ви се доверявам и аз. Така или иначе обаче, независимо че ще продължите да получавате достъп до материалите по разследването, статутът ви е на частни консултанти. Официално ФБР води разследването.
— Разбираме, господин президент.
— Те ни помагат много — добави Мишел без следа от иронията, която несъмнено напираше в нея.
— Отлично. Някакъв напредък?
Шон погледна бързо към Джейн Кокс. Лицето й беше невъзмутимо, но въпреки това той успя да разчете изражението й.
— Все още е рано, господин президент, но работим с всички сили и възможности. Изглежда, с получаването на този пакет ще има някакъв напредък. Да се надяваме, както казахте, че то ще доведе и до още нещо. Често се случва. Престъпниците допускат грешки.
— Добре — кимна Кокс и стана. Мишел и Шон също станаха.
— Ще поговорим по-късно, скъпа — добави президентът.
След миг излезе в коридора, където двамата бодигардове несъмнено щяха да се залепят за него.
