Цялата структура се издигаше на петнадесет фута, горните части бяха оградени от стълби и тесни галерии. От двете страни на корпуса на кораба и на цялата предна част на машинното отделение бяха подредени дълги цепеници. Парата съскаше лениво от клапаните за изпускане на излишното налягане. Въздухът беше влажен и тежък от топлината, миризмата на пушек и топло масло. Единственото осветление идваше от десетина малки фенера. Полираният метал блестеше на жълтата светлина, но отвъд светлината от фенерите всичко тънеше в дълбока сянка.
Шест немаскирани мъртвешки лица седяха около една маса на няколко крачки от котлите и ядяха от купи с помощта на малки пръчици. Също като Мистър Сноу, Стив беше изненадан от плоските лица и лишените от коса глави на майсторите на желязо. Петима бяха голи до кръста, гладките им восъчни кожи лъщяха от пот. Вратовете им бяха превързани с жълти парчета плат, изцапани с масло. Шестият носеше червена лента през челото и жакет с широки ръкави. Нямаше видими знаци за ранг, но тъй като само той беше облечен така, вероятно беше началник.
Докато седяха, не можеха да го видят. Но нямаше вечно да седят, нали, и той трябваше да се скрие на по-сигурно място, докато измисли следващия си ход. Стив бързо се премести зад високия куп цепеници покрай лявата страна на машинното отделение, после се качи върху него. Помисли да скрие оръжието си зад дървата, но рискът да бъде открито беше твърде голям — дървата сигурно щяха да бъдат използвани по време на пътуването, което щеше да продължи най-малко няколко дни, а може би дори и седмици, а и дори да не го откриеха, можеше да се окаже трудно да се върне в машинното отделение. Трябваше да намери по-добро място.
Един от товарачите му беше казал, че общите работници мюти ще бъдат настанени на главната преходна палуба. Стив имаше предчувствието, че тя е непосредствено над него, където беше подреден товарът за сваляне. Тази нощ беше вероятно последната, когато или нямаше да има стражи, или щяха да са съвсем малко. Но как да отиде там? Единствените стълби, които виждаше, бяха от центъра на пода на машинното отделение нагоре между двата котела до галерията, която минаваше през сводестата секция. Оттам трябваше да продължи по втори стълби, разположени в двата края. От мястото, където лежеше, не можеше да види върха на стълбите, но вероятно имаше начин за достъп до палубата горе. Съвсем просто, само че той не можеше да мине по стълбите, без да го видят; масата, на която се хранеха изпотените машинисти, беше срещу долния край на стълбата на по-малко от шест крачки от първото стъпало.
Докато се оглеждаше да намери друг изход, Стив видя една сенчеста пролука и реши да я изследва. Като се държеше близко до стената, където тъмнината беше почти пълна, той внимателно слезе в пролуката между купчините. Предположението му отново беше правилно. На предната врата на машинната зала имаше плъзгаща се врата. Открехна я да види какво има зад нея. Не видя никакви светлини нито чу някакъв звук.
Погледна назад към масата. Двама от машинистите играеха някаква игра с камъчета, а другите гледаха. Играта, изглежда, ги развличаше, защото викаха и се смееха. Стив плъзна вратата и излезе. Когато обаче се опита да я затвори, тя заяде по средата. По дяволите… За щастие тук беше дори по-тъмно, отколкото в машинната зала, но ако на някой машинист му доскучаеше играта и тръгнеше насам, с него беше свършено.
Намираше се в тесен коридор, водещ под палубата на носа. Видя слаба светлина напред и нещо, което приличаше на стълба. Тръгна бавно натам, като опипваше стените за врати или ниши.
Стигна до стълбата, изкачи се и надзърна. Надясно и наляво имаше чували със зърно и вързопи, които според миризмата трябваше да са навити бизонски кожи.
Слабата светлина, която падаше на стълбата, идваше през решетъчния квадрат в тавана над главата му. Източникът й беше един от фенерите на предната палуба. За миг светлината се скри — минаваше някой страж. Стив се сви, после погледна нагоре. Две подскачащи жълти светлини се движеха към него — фенерите на двама стражи. Кристо… къде да отиде? Трябваше да се върне върху купчините дърва.
С приглушена ругатня Стив се оттегли по стълбата в тъмния коридор. По средата замръзна ужасен. Плъзгащата се врата все още беше полуотворена и той видя как двама от машинистите местят цепеници от купа! Погледна нагоре към отвора и видя, че е осветен от приближаващите се фенери. Стражите бяха само на няколко метра.
