Господин Пинто, известният убиец, мина през Уисъл Стоп с влака в 7:15 ч. от Мобийл. Престоят на композицията бе само десет минути, но Тредгуд Чуканчето и Пеги Хадли снимаха мъртвеца и когато проявят снимката, Иджи ще я окачи в кафенето.
Иджи заведе отряда си от начинаещи скаути в Бирмингам в детския увеселителен парк, след което отишли на кино да гледат „Избягах от каторгата“ и филмът много харесал на всички.
Иджи твърди, че има истинска препарирана човешка глава, която взела от ловци на глави в Южна Америка, и че ако някой иска да я види, я е изложила на тезгяха в кафенето.
Някой от вас да знае как се лекува хъркане? Ако сте чували за лек, се отбийте у нас. Половинката ми направо ме побърква. Ще взема да го пратя да спи при кучетата. Една от старите му ловджийски хрътки хърка също като него. Казах му онзи ден, че сигурно е по наследство. Ха-ха.
Отново вдигнаха наградата за залавянето на Бил Железничаря. Според някои той бил местен. Но големият въпрос е: Кой е Бил Железничаря? Бих заподозряла дори Уилбър, но той е твърде мързелив, че да става посред нощ.
Братството на лосовете избра сина на отец и госпожа Скрогинс, Боби, за Момче на годината и родителите му са много горди.
П.П. Половинката ми отново се прибра от риболовната екскурзия на Клуба на киселата краставичка без никакъв улов и с обриви от отровен бръшлян. Каза, че за всичко била виновна Иджи, защото тя му била посочила къде да седне. Рут каза, че и Иджи цялата се била изринала.
Чуканчето угаси лампата в задната стая и легна на пода до радиото, по което вървеше „Сянката“. Момчето се любуваше на пръстена, който си бе поръчало, гледаше го как свети тъмното и размахваше ръка, запленено от загадъчното зелено сияние.
Мъжът по радиото казваше с басов глас:
— Престъпленията водят… до горчив край… престъпленията не се отплащат… — последвано от маниакален смях. — Ха! Ха! Ха!!!
В този миг Иджи влезе, светна лампата и здраво го стресна.
— Познай какво, Чуканче! Грейди току-що ми каза, че господин Пинто ще мине оттук с влака в седем и четвърт на път за погребението си и ще го прехвърлят долу в депото.
Чуканчето скочи с разтуптяно сърце.
— Господин Пинто? Истинският господин Пинто ли?
— Да. Грейди рече, че престоят ще е само няколко минути, колкото да го прехвърлят на друг влак. Бих дошла с теб, но трябва да закарам майка ти до Бирмингам по някаква работа на църквата. Но ако искаш да го видиш, Грейди каза да си там най-късно в шест и половина и да не казваш на никого, защото ще се изсипе целият град.
— Добре. Няма да казвам.
— И Чуканче, за бога, не казвай на майка си, че си разбрал от мен.
— Добре.
Тъй като за рождения ден му подариха фотоапарат „Брауни“, Чуканчето попита Иджи дали може да снима господин Пинто.
— Няма да се види нищо друго, освен ковчега, но щом искаш да го снимаш, мисля, че няма проблем. Но първо попитай Грейди.
— Добре, госпожо.
Чуканчето изтича до дома на Пеги, за да я впечатли с поверителната информация за господин Пинто, когото бяха заловили след дълга и уморителна престрелка в колиба в Северна Алабама, при която бяха простреляни трима полицаи. Престъпникът бил арестуван заедно с приятелката си, упомената като Хейзъл. Убийцата с пламтящи коси и каменно сърце, която лично бе пребила един служител на реда в окръг Болдуин. Щом издадоха смъртната присъда, всички вестници в Алабама излязоха с гръмки заглавия като: „Господин Пинто ще седне на Голямата жълта мама“.
Това бе прякорът на огромния електрически стол в затвора „Фолсъм“, отнел през годините живота на стотици затворници. Но сега бе различно.
Когато Чуканчето стигна пред къщата на Пеги, д-р Хадли седеше на люлката на верандата и му каза, че дъщеря му е вътре и помага на майка си да измие съдовете. Чуканчето отиде в задния двор да я изчака.
Щом Пеги излезе, той й съобщи новината и тя се впечатли подобаващо, както момчето се бе надявало. След това й каза какво ще направят.
— Утре сутринта ще дойда ето до това дърво и ще ти дам сигнал ето така…
И подсвирна три пъти като птица.
— Щом ме чуеш, излез, но да си готова най-късно към пет, защото искам да сме там, в случай че влакът подрани.
На следващата сутрин, когато пристигна при дървото, Пеги вече го чакаше облечена, което го подразни, защото искаше да изпробва сигнала. Идеята му хрумна, докато четеше криминалния роман „Случаят с трите говорещи врабчета“. Освен това бе упражнявал подсвирването цяла нощ, или поне докато Иджи не заяви, че ще го убие, ако не спре.
Това бе първото отклонение от плана. Второто се случи, когато влакът закъсня с един час и двамата трябваше да седят да чакат на гарата цели три часа.
Чуканчето презареди фотоапарата поне сто пъти, за да се увери, че работи като хората.
След още половин час големият черен влак най-накрая пристигна и спря. Грейди и още четирима железничари излязоха от къщичката на стрелочника, отвориха товарния вагон и извадиха големия чамов ковчег, който щатът бе отпуснал за превоза на господин Пинто.
