Той удари някога лъскавата, но сега потъмняла хромирана облегалка на дивана и отново се разсмя. Във филма, който в момента се прожектираше в съзнанието му, участваше той по време на престоя си в Чикаго, където се бе превърнал във важен човек с разказите си за всички известни изпълнители, които бе гледал — Етел Уотърс Бобената мама, група Мастилените петна, Лина, Луис… Бе успял да забрави обидите и как в очите на белите не притежаваше никакво мъжество. Но някак си именно това примирение го тласкаше ожесточено да доказва, че съществува.
Всъщност Артис предпочиташе едри и черни жени… колкото по-черна беше черешката, толкова по-сладък бе сокът й. Обичаше ги и по-млади, отколкото му се искаше да признае. Може и да се усмихваше и да се размърдваше неспокойно, но никога не се притесняваше; защото той имаше тайна…
Да, животът беше сладък: жени, сладки приказки, перчене, седене по веранди, най-хубавите мъжки парфюми, жени с дълги до земята сатенени рокли в прасковен цвят и с пайети, кафяви шапки и палта с яки, поръбени с лилави, червени и зелени пухкави кожи, жени с цвета на нощта, готови да те целунат за лека нощ, пури, пристигнали чак от Куба, златен часовник, който вадиш от джоба само за да направиш впечатление… весели вечери в бар „Черната сянка“. Бял ли си, няма проблем! Кафяв ли си, не се и надявай! Жълт ли си, не си за мен. Но ако си черен, изчезвай, разкарай се веднага…
Филмът премина в 50-те. Артис стоеше пред дрогерия „Масонски храм“ и подрънкваше монетите в джоба си. Шумоленето на банкнотите никога не му бе харесвало — не бе прокълнат с желанието да се скъсва от работа, за да ги изкарва. Бе доволен да има джоб пълен с лъскави монети от десет и двайсет и пет цента, спечелени на хазарт. Но в повечето случаи монетите бяха дарове от благодарни партньорки в страстните занимания.
Когато най-накрая изгуби някои от функциите си поради характерното за старостта износване на тялото, в Слагтаун имаше много разочаровани жени. Артис бе рядка и ценна стока — мъж, който знаеше как да доставя удоволствие на жените.
Филмът забързва ход и образите и звуците започват да се сменят все по-бързо. Стокилограмови жени се тресат и викат в църквата… и в леглото… „О, боже, свършвам!“… Господин Артис О. Пийви си разменя брачни обети с различни жени… седи в кафене „Агейт“ и говори с Бейби Шепърд… „Тази жена направо ми счупи главата“… „Чух, че бил съпругът“… „Щях да се боря за теб, Одета, ама когато човек държи аргумента в ръка, зареден и насочен, няма смисъл от глупости“… „Дай едно джоланче и бутилка бира“… „Държа света в бутилка, а капачката е в ръката ми“… „Ти не си единствената риба в морето!“… Сини сенки и Бели гардении… кехлибарени пластмасови табакери… Демоните на джаза… Тъжно ли ти е?… Бална зала „Фериланд Парк“… Ожених се за нея доброволно, така да се каже… „Ама тя ме командореше“… Никой не те познава, когато нямаш пукнат грош… Внимавай… Да не си посмял да дойдеш… О, не, ще ядосаш белите… ще побеснеят… А, не, не, шефе, не съм като тях, те са просто гамени… Да, господине… „Слизай от автобуса!“
Артис тропна три пъти с крак по пода и като по магия филмът се смени. Сега той беше малко момче и майка му готвеше в кухнята на кафенето… О, не се пречкай на мама, че ще те шамароса… Ето ги Палавото птиче и Уили Бой… и Джаспър… Баба Сипси е тук и топи царевичния си хляб в мед… госпожица Иджи и госпожица Рут… те се държат с теб като с бял… и Чуканчето… и Смоуки Самотника.
И изнервеният преди малко старец започва да се отпуска и да се усмихва. Зад кафенето е и помага на баща си със скарата… и е щастлив… знае тайната.
Баща му му дава едно кюфте и кутия гроздов сок и той тича гората, за да го изяде, защото там е хладно, зелено и боровите иглички са меки…
Мъжът с белезите от шарка отиде и разтърси усмихнатия Артис О. Пийви, който бе притихнал и не помръдваше.
— Зле ли ви е?
И отскочи.
— Боже! Умрял е! — Обърна се към приятеля си на регистратурата. — А отгоре на всичкото е опикал пода!
А Артис все още беше в гората с кюфте в ръка.
Ивлин беше в санаториума вече почти от два месеца и бе свалила десет килограма. Но бе спечелила нещо друго. Бе намерила своята групичка, групичката, която бе търсила цял живот. Групичката на сладокусничките: пълнички домакини, разведени жени, неомъжени учителки и библиотекарки, всяка с надеждата да започне нов живот по-слаба и по-здрава.
Не бе очаквала да се забавлява така. За Ивлин Кауч и другарките й по отслабване най-важният въпрос бе какъв вълнуващ нискокалоричен десерт ще поднесат вечерта. Тиквен пай, 55 калории на порция? Или обезмаслена сметана с плодове, само 50 калории? Или пък тази вечер щяха да сервират любимия й „Фитнес план“, 80 калории на порция?
