Пътеводител за посветени полностью

течение на времето става още по-зле.

Взе си още една кърпичка.

Фюри изруга. Бела вдигна очи и срещна искрящия, жълт

- Работата е там, че самата аз израснах без баща, но поне

поглед на близнака на своя хелрен. Господи, същият лимоне-

имах Ривендж. Не мога да си представя какво е баща ти да е

ножълт цвят блестеше и върху личицето на дъщеря й, така че

жив, ала всъщност да е мъртъв за теб. - Нала изгука и като се

просто бе невъзможно да погледне Нала и да не си помисли за

прозя широко, изсумтя и разтърка личице с юмрук. - Погледни

баща й. И въпреки това...

я. Толкова е невинна. И така добре отвръща на всяка проява

- Сериозно - каза тя, - какво ли ще бъде след една година?

на обич... искам да кажа... О, за бога, май ще трябва да си купя

Няма нищо по-самотно от това да спиш до някой, който ти липс­

акции в някой завод за носни кърпички.

ва така, сякаш си е отишъл. Или да имаш такъв баща.

И с отвращение си взе още една салфетка. За да не гледа

Нала протегна пухкава ръчичка и сграбчи една носна кър­

Фюри, докато бърше сълзите си, тя огледа жизнерадостната

пичка.

стая, която преди раждането на Нала беше дрешник. Сега всич­

- Не знаех, че си тук.

ко в нея беше пригодено за малката - люлеещият се стол от бо­

Бела рязко погледна към вратата. Зейдист стоеше на прага,

рово дърво, който Фриц лично бе изработил, заедно с тоалетна

понесъл салата и кана с лимонада. Лявата му ръка беше превър­

масичка в същия стил, легълцето, което все още бе окичено с

зана, а по лицето му ясно личеше, че няма никакво желание да

многоцветни панделки.

го разпитват.

Почувства се още по-зле, когато погледът й се спря върху

Както се бе изправил в целия си ръст на прага на детската

библиотечката с всичките големи книги в нея. Тя и останалите

стая, той бе точно онзи вампир, в когото Бела се бе влюбила и

братя четяха на Нала, те бяха тези, които я вземаха в скута си,

за когото се бе омъжила - огромен мъж със съвсем късо под­

разгръщаха лъскави корици и изричаха римуващи се думи.

стригана коса, белег, който разсичаше лицето му, робски окови,

Никога баща й, въпреки че се бе научил да чете преди близо

татуирани около китките и врата му, и пиърсинги на зърната на

година.

гърдите, които прозираха под тясната черна тениска.

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

17

16

ДЖ . P. УО РД

Бела се замисли за първия път, когато го видя, докато нала­

можеше да види абсолютно нищо. Възможно бе да се намира

гаше една боксова круша в тренировъчната зала. Краката му

в спалня, насред някое поле... или в килия.

бяха невероятно бързи, а юмручните му удари се сипеха тол­

Беше се събуждал по този начин безброй пъти. В продъл­

кова светкавично, запращайки крушата далеч напред, че очите

жение на цял век, прекаран като кръвен роб, Зейдист се бе

не смогваха да ги проследят. А после, без да спира и за миг, бе

будил, ослепял от ужас, чудейки се какво ли ще трябва да

извадил черна кама от канията, препасана през гърдите му, и

понесе и от чия ръка. А след като си бе възвърнал свободата?

бе забил острието й дълбоко в кожената плът на крушата, така

Кошмарите му причиняваха съвсем същото.

че пълнежът й се бе посипал по пода като вътрешностите на

И в двата случая паниката беше безполезна. Докато беше

някой лесър.

собственост на Господарката, да се тревожи за това кой,

Ала по-късно Бела бе открила, че той не е само свиреп воин.

какво и къде, не му помагаше с нищо. Малтретирането беше

Ръцете му криеха и огромна нежност. А обезобразеното му

неизбежно, независимо дали лежеше върху масата по гръб

лице, с разкривената горна устна, й се бе усмихвало и гледало

или по очи - използваха го, докато тя и нейните придружи­

с такава любов.

тели не бъдеха задоволени, след което го оставяха да лежи

унижен и лепкав, сам в своя затвор.

- Дойдох да се видя с Рот - каза Фюри и се изправи.

Погледът на Зи се спря върху кутията със салфетки, коя­

Ами сега, с кошмарите? Да се буди, обзет от същата па­

то близнакът му държеше, а после се премести върху топката

ника, в чийто плен беше и като роб, само подсилваше мина­

смачкани кърпички в ръката на Бела.

лите ужаси, които подсъзнанието му упорито изплюваше на

- Така ли?

повърхността.

Той прекрачи прага и постави подноса върху скрина, където