Или поне... мислеше си, че сънува.
държаха дрешките на Нала, без нито за миг да погледне дъщеря
Сега вече го връхлетя истинска паника, докато се чудеше
си. Тя обаче веднага разбра, че баща й е в стаята - завъртя глава
кой мрак го държи в плен. Дали беше мракът на килията?
към него и протегна ръчички, а във все още нефокусирания й
Или мракът на спалнята, която делеше с Бела? И сам не зна
поглед се четеше молба.
еше. Изглеждаха съвсем еднакви, когато не виждаше абсо
Зи излезе обратно в коридора.
лютно нищо, а единственото, което чуваше, бяха ударите
на сърцето си.
- Пожелавам ти приятна среща. Аз отивам на лов за лесъри.
- Ще те изпратя до вратата - каза Фюри.
Решение? Трябваше да се опита да размърда ръце и крака.
- Нямам време. До после. - Очите на Зи и Бела се срещнаха
Ако не бяха пристегнати с окови, значи за пореден път бе по
за миг. - Обичам те.
паднал в менгемето на собствения си ум, миналото се бе пре
сегнало през гробищната пръст на спомените и го бе сграбчи
Бела притисна детето до сърцето си.
ло в костеливите си ръце. Успееше ли да размърда ръце и кра
- И аз те обичам. Пази се.
ка, усетеше ли чисти чаршафи, всичко щеше да бъде наред.
Зи кимна и тръгна.
Така. Да размърда ръце и крака.
Ръце. Крака. Трябваше да ги раздвижи.
Хайде.
О, Господи... проклятие, размърдайте се!
Нито ръцете, нито краката му помръднаха и в парализа
Зейдист се събуди, обзет от паника. Опита се да успокои
та на тялото му истината го проряза като с хищни нокти.
дишането си и да разбере къде се намира, ала очите не му
Намираше се във влажния мрак на килията, прикован по гръб
помогнаха особено. Всичко тънеше в мрак... обгръщаше го
върху коравата маса с тежки, метални белезници. Много
плътна, студена тъмнина и колкото и да напрягаше очи, не
скоро Господарката щеше да дойде със своите любовници и
18
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
19
те щяха да правят с него каквото си поискат, да омърсят
Съвсем бавно Бела се отдръпна от лампата, която бе запали
кожата му, да осквернят самата му същност.
ла, сякаш се боеше да не го стресне.
Той простена, жалостивият звук отекна в гърдите му и
Зи се огледа наоколо. Както обикновено, нямаше никого, с
се откъсна от устните му, сякаш облекчен да се изплъзне от
когото да се бие, но за сметка на това беше успял да събуди
него. Бела беше сънят, а кошмарът - действителността.
всички. В ъгъла Нала плачеше в кошчето си, той бе изкарал
Бела беше само сън...
акъла на своята шелан. Отново.
Откъм скритото стълбище, идващо от спалнята на Гос
Нямаше никаква Господарка. Нямаше ги и нейните прибли
подарката, отекнаха стъпки, звукът бързо се усилваше. А пос
жени. Никаква килия и никакви белезници, приковаващи го към
ле към тях се присъединиха още.
корава маса вместо легло.
С животински ужас мускулите му се свиха, вкопчиха се в
Никакво дете, затворено в килията с него.
костите, в отчаян опит да се отскубнат от скверните око
Бела стана, отиде до кошчето и взе почервенялата, пищяща
ви на плътта, която много скоро щеше да бъде докосвана,
Нала на ръце. Дъщеря й обаче не искаше да бъде успокоена от
завладяна, използвана. Пот изби по лицето му, а стомахът
