— Не. Впрочем той дори не е черен. Казва се Тед Ролс, но след като е прекарал десет години като ченге, няма как да не получи този очевиден прякор. Така че някои хора още му викат Лу и на него май му харесва.
Бош кимна.
— Трябва обаче да знаеш — каза Балард, като се приведе напред и понижи глас, така че едва да се чува над преградата, — че Ролс не го избрах аз.
Бош плъзна стола си по-близо до бюрото, за да чува по-добре и за да увеличи поверителността на разговора.
— Какво имаш предвид?
— Имаме повече кандидати, отколкото места — каза Балард. — Шефът ми позволи да избера когото си искам и аз направих точно това, но Лу Ролс е избор на Пърлман.
— Съветникът.
— Той гледа много собственически на тази работа, както и ръководителят на екипа му. Става въпрос за сестра му, но също така и за политика. Пърлман се цели по-високо от градския съвет и успехът на този отдел може да му помогне. Затова вкара Ролс и аз трябваше да го взема.
— Никога не съм го чувал, а мисля, че щях, с такова име. Не е от лосанджелиската полиция, нали?
— Не, работил е в Санта Моника, но това е било преди петнайсет години, така че приносът му към екипа не е кой знае какъв. Трябва да го държиш за ръчичка, но работата е там, че той е пряката ни връзка с Пърлман и Хейстингс.
— Хейстингс?
— Нелсън Хейстингс, ръководителят на екипа на Пърлман. Те тримата са първи дружки или нещо такова. Ролс напуснал полицията в Санта Моника след десет години работа там, за да се захване с бизнес. Така че за него това е само странична занимавка.
— Какъв му е бизнесът? Да не е частен детектив?
— Не, сериозен бизнес е. Притежава цял куп офиси за пощенски услуги. Като UPS, ФедЕкс, магазини за опаковъчни материали. Изглежда, ги е нацвъкал из целия град и се справя доста добре. Кара тежкарска кола и има къща в Санта Моника на колежанските улици. И предполагам, че е един от главните спонсори на кампанията на Пърлман.
Бош кимна. Схващаше картинката. Аз на тебе, ти на мене. Балард се отдръпна и седна, щом осъзна, че Лафонт и Агзафи са забелязали шушукането им. Все още виждаше очите на Бош над преградата. Продължи с нормален тон.
— Утре ще се запознаеш с Пол и Колин — каза тя. — Тежат си на мястото. Масър е пенсиониран заместник областен прокурор, работил е по тежки престъпления, така че ни е от голяма полза за заповедите за обиск и юридическите въпроси и стратегии. Добре е, че го имаме сред нас, вместо да звъним в прокуратурата всеки път, когато имаме някакъв въпрос.
— Струва ми се, че го помня — каза Бош. — Ами Хатърас?
— Няма никакъв полицейски опит. Тя е нашият вътрешен генеалог и онова, което наричат „градски детектив“.
— Аматьорка? Сериозно?
— Сериозно. Много е добра в интернет издирванията, а генетичната работа се върши именно там. КГГ — знаеш какво е това, нали?
— Ъъъ…
— Криминална генетична генеалогия. Качваш ДНК-то на заподозрения в системата GEDmatch, която има достъп до множество бази данни, а после си седиш и чакаш да намери съвпадение. Не може да не си чувал за това. Беше голям хит в разследването на неразкрити случаи, докато не се намеси полицията за защита на личните данни, така че сега възможностите й са ограничени, но все пак си струва да се използва.
— Така хванаха Убиеца от Златния щат, нали?
— Да. Вкарваш ДНК-то и ако имаш късмет, получаваш връзки с роднини. Четвърти братовчед тук, неизвестен брат там. После всичко опира до социално инженерство. Установяваш контакти онлайн и съставяш родословно дърво с надеждата, че един от клоните ще те отведе до твоя човек.
— И ти си взела едно цивилно лице да върши това?
— Тя е експерт, Хари. Просто й дай шанс. Аз я харесвам и мисля, че ще ни е полезна.
Балард видя скептицизма в очите на Бош, преди той да отклони поглед.
— Какво?
— Всичко това като подкаст ли ще свърши? Или ще работим върху случаи?
Балард поклати глава. Знаеше, че той ще реагира по такъв начин.
— Ще видиш, Хари — каза тя. — Не си длъжен да работиш с нея, но се обзалагам, че рано или късно ще поискаш. Сигурна съм. Е?
— Добре — съгласи се Бош. — Не се опитвам да създавам неприятности. Просто се радвам, че съм тук. Ти си шефът, а аз никога не споря с шефове.
— Да бе, да. Веднага ти повярвах.
Бош се огледа и каза:
— Значи аз съм последният в екипа?
— Но първият, когото исках — отвърна Балард. — Просто трябваше да подготвя всичко, преди да дойда при теб.
— А също така да се увериш, че ще ме допуснат.
— Е, и това също.
Бош кимна, после попита високо:
— Къде тук човек може да си вземе кафе?
— Има кухня с кафе и хладилник — отвърна Балард.
— Излизаш през…
— Ще го заведа — обади се Лафонт. — И аз имам нужда от една доза.
— Благодаря, Том — каза Балард.
Лафонт стана и попита дали някой друг иска кафе. Балард и Агзафи отказаха и Бош последва Лафонт към предния край на архивната зала.
Балард ги изпрати с поглед. Надяваше се Бош да се държи добре с бившия агент на ФБР и да не забърка свада още през първия си работен ден.
