— Не разбирам. Той е човекът. Загубил е бъбрек. Беше колеблив във версиите си. Не мога да повярвам. Сигурна ли си, Дарси? Възможно ли е да има някаква грешка?
— Не, няма грешка. Съжалявам. Но какво искаш да кажеш с това, че е загубил бъбрек?
— Взехме му данните от болницата за ветерани. Три години след убийството на Лора Уилсън са му направили цялостна неф… как му се викаше?
— Нефректомия. Премахване на бъбрек. Но това не означава, че е имал бъбречно заболяване. Може да е дарил бъбрек. Искам да кажа, трябва да погледна медицинските записи или да ги покажа на някой по-квалифициран, но…
— Мамка му. Ние не… Трябва да се обадя на Хари Бош. Дарси, ти си гений. Ще ти се обадя по-късно. И страшно ти благодаря, че пожертва уикенда си заради това.
Балард затвори. Веднага набра Бош и започна да разкопчава плувния си костюм, докато го чакаше да вдигне.
— Балард? Какво има?
— Добра и лоша новина. ДНК-то на Хейстингс не съвпада с онова от случая.
— Това добрата или лошата новина е?
— Лошата. Добрата е, че може да е дарил бъбрек на приятел или познат. И това ще е човекът с бъбречното заболяване и може би нашият нов заподозрян.
Бош мълчеше.
— Хари?
— Просто мисля. Нямаме кой знае какъв избор. Трябва да отидем при Хейстингс.
— Да проследим бъбрека.
Балард се усмихна, но не чу никаква реакция от Бош.
— Това трябваше да е смешно, Хари.
— Да, знам. Къде си?
— Ами, тъкмо се канех да вляза в морето за малко гребане. В Малибу съм.
— Искаш ли да изчакаме до утре?
— Не особено. Имаме нов тласък. Да вървим да се видим с него.
— Ако успеем да го намерим.
— Е, знаем къде живее, къде работи и къде върти любов. Мога и просто да му се обадя.
— Мисля, че ще е по-добре, ако не знае, че идваме. Би могъл да се обади на някого, ако знае защо идваме.
— Съгласна.
— Кога?
— Мога да се върна до час. Ще се преоблека, ще оставя кучето и ще дойда да те взема. Да кажем по обяд.
— Ще съм готов.
Затвориха и Балард довърши свалянето на плувния костюм. Погледна Пинто в кутията му.
— Извинявай, момчето ми. Мама трябва да върви да работи. Ще се върнем пак другата седмица. Обещавам.
Хвърли плувния костюм в багажника на колата и си навлече отново анцуга върху целия бански. Обърна се и погледна към океана. Видя силуета на Каталина да изниква на хоризонта през морската мараня. Денят щеше да е ясен и горещ.
— Мамка му — промърмори тя.
Балард и Бош отидоха първо до дома на Хейстингс и не намериха никого. Оттам се отправиха на запад към „Сънсет Плаза“ и дома на Рита Форд. Черната „Тесла“, която Бош бе следил по-рано, беше там, паркирана на същото място като преди, до бордюра на „Сейнт Айвз“.
— Бинго — заяви Бош.
Свиха в алеята и паркираха. Рита Форд отвори вратата почти веднага след позвъняването им.
— Детектив Балард, каква изненада! Какво ви води насам?
— Трябва да видим Нелсън Хейстингс — каза Балард.
— Защо мислите, че е тук?
Балард посочи към улицата.
— Защото това е неговата кола и защото знам, че е. Трябва да говорим с него, Рита. Важно е.
— Един момент — отвърна Форд.
И затвори вратата. Балард погледна Бош. Очакваха студено посрещане.
Когато вратата се отвори пак, на прага стоеше Хейстингс.
— Какво правите тук?
— Имаме нужда от помощта ви — каза Балард.
— Искате моята помощ? Мили боже, в един момент ме смятате за заподозрян номер едно, а сега искате помощта ми?
— Защо казвате, че сме ви подозирали?
— Я стига, детектив. Тази комедия вчера, когато ми разказахте разни врели-некипели от Крамър, след като се опитахте да ме хванете в лъжа за по-ранните ми думи? Не съм глупак. Набили сте си в главата, че някой от обкръжението на Джейк е убил Лора Уилсън и Сара Пърлман и че този някой съм аз.
— Не мислим така, Нелсън. Може ли да влезем? Наистина имаме нужда от вашата помощ.
Хейстингс посочи Бош.
— И вие, знам ви кой сте. Проследихте ме от G&B. Да, видях ви. Предполагам, че сте Бош. Е, издънихте се, Бош, заедно с нея, и утре и двамата хващате пътя.
— Аз се издъних — съгласи се Бош. — Но не и Рене. А ако ни пуснете да влезем, можем да ви обясним всичко и да ни помогнете да хванем убиеца на сестрата на приятеля ви.
Хейстингс премести поглед от Бош към Балард, но не помръдна, нито каза нещо. После се втренчи отново в Бош. Поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че прави това, и отстъпи от вратата.
— Десет минути — каза сухо. — Толкова време имате да ме убедите да не ви уволня и двамата и може би дори да ви дам под съд.
Бош за малко да му каже, че не може да го уволни, защото е доброволец, и че всеки опит да обвини него или Балард в престъпление ще бъде посрещнат със смях в прокуратурата. Но си замълча. Последваха Хейстингс в къщата и той ги заведе в гостна, обзаведена в ярко оранжево и жълто. Рита Форд седеше на дивана, тапициран на жълто-бяло райе.
— Трябва да поговорим насаме с Нелсън — каза Балард.
— Добре — отвърна нацупено Форд.
Стана и излезе от стаята. Хейстингс посочи опразнения диван и Бош и Балард седнаха. Стаята имаше стъклена стена, през която се разкриваше гледка към покривите на магазините по булевард „Сънсет“ на една пресечка по-надолу и към цял Западен Холивуд оттатък.
