Но докато стоеше вцепенена пред тях, идеята, че погрешно я бяха взели за стриптийзьорка, внезапно й се стори по-мал-ко смущаваща от мисълта, надвиквайки силната музика да изкрещи обяснението си на цялата тази отбрана светска тълпа, които мигом щяха да разберат каква провинциална недодялана нещастница е тя.
От Боби Том Дентън я деляха около пет метра. Грейси внезапно осъзна, че трябва само да се озове достатъчно близо до него, за да може да му прошепне коя е. След като той разбере, че е изпратена от студиото „Уиндмил", толкова ще се притесни от недоразумението, че ще се погрижи тя да изчезне дискретно от сцената и ще й съдейства напълно.
Ново изригване на животински крясъци заглуши музиката от касетофона. Злочестата Грейси предпазливо протегна десния си крак с няколко сантиметра и изпъна върха на старомодната си черна обувка. Отново се разнесе дружен смях.
- Точно така!
- Покажи ни какво можеш!
Сега вече й се струваше, че от Боби Том я делят стотици километри. Като придърпа нагоре полата на тъмносиния си костюм, тя се наведе леко към него. Още изсвирвания се присъединиха към смеха, когато подгъвът на полата й стигна до върха на коляното.
-- Много си секси, бейби! Обичаме те!
- Смъкни тая перука!
Бруно се изтъпанчи пред тълпата и описа голям кръг с показалеца си. Отначало Грейси не проумя какво искаше той, но скоро се досети, че я подканваше да остане с лице към Боби Том, докато се съблича. Тя преглътна мъчително и се извърна към онези невероятни тъмносини очи.
Боби Том бутна назад стетсъна си и заговори, достатъчно силно, за да го чуе тя.
- Остави перлите за накрая, скъпа. Обичам една дама да е с перли.
- Започна да ни става скучно! - измуча единият от мъжете. -Свали нещо, де!
Грейси едва не изгуби контрол. Единствено мисълта какво ще каже работодателката й, ако побегне от къщата, без да изпълни мисията си, я накара да се стегне. Грейси Сноу нямаше да избяга! Тази работа бе възможността, която бе чакала цял живот, затова нямаше да подвие страхливо опашка при първия признак за надвиснала беда.
С предпазливи движения свали сакото си. Боби Том я дари с одобрителна усмивка, сякаш току-що бе направила нещо удивително. Трите метра, които все още ги деляха, вече й изглеждаха като милион километри. Той преметна глезена си в каубойския ботуш върху коляно и халатът му се разтвори още повече, като оголи мускулестото му бедро. Скованите й пръсти неусетно изпуснаха сакото й.
- Точно така, скъпа. Наистина много те бива. - Очите му заискриха от възхищение, все едно тя бе най-талантливата танцьорка, която някога бе виждал, а не най-неопитната и некадърната.
С поредица от тромави движения Грейси се приближи към него. Стараеше се да не обръща внимание на прекалено шумните окуражителни възгласи, надигащи се от всички страни.
- Действително го даваш много добре - пак я похвали той. -Не мисля, че някога съм виждал подобно представление.
С последното поклащане на бедрата тя се добра до него, свалила само сакото си, и успя да застави скованите си устни да се опитат да изобразят нещо като приветлива усмивка. За нещастие, тъкмо когато се навеждаше към ухото му, за да обясни шепнешком затрудненото положение, в което неволно се бе озовала, бузата й закачи периферията на „Стетсън"-а и го килна настрани. Той оправи шапката с едната си ръка, а с другата придърпа Грейси в скута си.
Шумната музика заглуши смаяното й възклицание. Замря, изгубила дар слово от усещането на твърдото му тяло под нейното, и на мускулестите гърди, притиснати в нея.
- Нуждаеш ли се от помощ, скъпа? - Ръката му се протегна към най-горното копче на блузата й.
- О, не! - Тя се вкопчи в ръката му.
- Интересно го даваш, скъпа. Малко по-бавно от обичайното, но вероятно още си нова в занаята. - Ухили й се, но по-скоро развеселено, отколкото похотливо. - Как се казваш?
Трябваше да преглътне притеснено, за да може да отговори.
- Грейси... Грейси Сноу. Госпожица Сноу - додаде, като закъснял опит да постави някаква психологическа дистанция помежду им. - Не съм...
- Госпожица Сноу. - Изговори думите бавно, сякаш за да ги вкуси с наслада, както се опитваше изискано вино. Излъчваната от мощното му тяло топлина я замайваше и тя се опита да се надигне от скута му.
- Господин Дентън...
- Само блузката, скъпа. Момчетата започнаха да губят търпение. - И преди да успее да го спре, той разкопча копчето на яката на бялата й блуза. - Сигурно си нова. - Върхът на показалеца му се плъзна по вдлъбнатината на шията й, от което цялата изтръпна. - Мислех, че вече познавам всичките момичета на Стела.
- Да, аз... искам да кажа, не, аз съм...
- Не се притеснявай. Справяш се много добре. И имаш много хубави крака, ако не възразяваш, че ти го казвам. - Пъргавите му пръсти освободиха още едно от копчетата на блузата й.
- Господин Дентън!
- Госпожице Сноу?
