Сведе глава и отново я покри с целувки, докато пръстите му се плъзгаха през копринените къдрави косъмчета, сетне се преместиха, за да погалят вътрешната страна на бедрата й. Започна сладкото мъчение на милувките му, докато се приближаваше все по-близо и по-близо, но без всъщност да я докосва.
Тя се изви под ръката му, всеки мускул на тялото й се напрегна докрай.
- Моля те! - Горещият й дъх опари устните му. - Не спирай...
- Няма, скъпа. Повярвай ми, няма.
Разтвори я, а дъхът й премина в сподавен стон, когато върхът на пръста му нежно обходи най-съкровеното й място. Цялото й тяло започна да трепери. Пръстът му проникна в нея и тя изведнъж се освободи от напрежението, достигайки върха със силен вик.
Той я прегърна, докато тялото й се разтърсваше от конвулсиите на оргазма. Щом се успокои и го почувства отново притиснат и твърд отстрани до бедрото си, Грейси с усилие сподави сълзите си. Искаше да даде, а всъщност получи само тя.
- Аз... съсипах всичко. Аз... толкова съжалявам. Знаех си, че ще оплескам всичко. - Преглътна риданието си. - Исках да бъде съвършено, но никога не съм била много добра във физ... физическите неща. Никой не ме искаше в отбора си в часа по физическо и сега вече знаеш защо. Аз свърших, а ти... а ти не, и аз с-съсипах всичко. - Беше толкова сломена от прибързания си оргазъм, че едва усети движението на устните му до слепоочието си.
- Никой не може да е добър във всичко, скъпа. - В гласа му се долавяше странна, задавена нотка.
- Но аз толкова много исках да бъда... добра в
Това беше най-малкото, което можеше да стори за него.
Отново усети как ръката му помилва бедрата й, сетне пръстът му нахлу в нея.
- Толкова си тясна--изпъшка той.
- Съжалявам. Това е защото никога... - Ахна, когато милувките му бавно и ритмично отприщиха поток от усещания в нея. Докосваше я навсякъде, а умелите му, любопитни пръсти чертаеха интимни, копринени пътечки.
- Боби Том? - Прошепна името му като въпрос.
- Не се извинявай, скъпа. Не си виновна за провала си. -През пелената на възбудата осъзна, че той се усмихва до потна-та й буза. Ала преди да разбере защо, усети твърд натиск върху малкия вход към тялото си. Ръцете й се впиха конвулсивно в раменете му, когато разтърсващи вълни на удоволствие се разляха в нея.
- О...
Той проникна в тялото й, разтваряйки я лека-полека, давайки й време да се приспособи към размера му. Тя усещаше как се въздържа по напрегнатите му мускулите под ръцете си. Цял живот бе чакала този миг.
- Побързай - пророни Грейси. - Моля те, побързай.
- Не искам да те нараня, скъпа. - Гласът му звучеше напрегнато, както когато вдигаше тежести.
- Моля те. Не се сдържай.
- Ти не знаеш за какво ме молиш.
- Зная.
Той потрепери и навлезе докрай. Лъчи от наслада проникнаха през плътта й, запяха в кръвта й. Тя повдигна бедра и обгърна тялото му с крака. Той пъхна ръце под нея и я повдигна по-нагоре, прониквайки с мощни тласъци все по-надълбоко. Грейси се чувстваше замаяна от способността си да понесе тежестта му, да приеме мъжествеността му и от устните й се изтръгна вик на радост от вечната магия на жената, която позволяваше на тялото й да се пригоди с такава лекота към неговото.
Дишането му бе учестено и накъсано, а тя се движеше в синхрон с него, сякаш го беше правила цял живот. Усещанията, които я обливаха, бяха много по-силни от всичко, което някога си бе представяла, като помитащ вятър и оглушителен гръм. Той я отнасяше все по-нависоко и по-нависоко към облаците, към мистериозното място, където властваше единствено екстазът. Влагата на телата им се смесваше с виковете им на наслада, докато не се сляха с облаците. За миг се задържаха там в идеално съзвучие. А после полетяха надолу заедно в топъл, сребърен дъжд.
Изминаха минути или дори часове, преди тя да се върне на земята. Светът около нея се завърна на късчета: полъх на хладен въздух върху ръката й, далечният звук на самолет над главите им. Тялото му натежа върху нейното, но посрещна с радост тежестта му. Прониза я болка на загуба, когато той се отдръпна от нея.
Боби Том се претърколи по корем. Лицето му бе извърнато към нея, а ръката му лежеше преметната малко под гърдите й. Унесе се в лека дрямка, а тя остана да лежи по гръб, впила поглед в него, запомняйки всеки детайл от лицето му: чувствената долна устна, сенките, които хвърляха дългите му мигли върху скулите, правия нос, влажните руси къдрици на слепоочията. Кожата му изглеждаше златиста на меката светлина на лампата. Той беше толкова красив, че дъхът й секна.
Заля я огромна вълна на радост. Искаше да танцува, да се покачи на покрива на къщата и да закрещи с цяло гърло. Никога не се бе чувствала по-жива, гю-изпълнена с енергия.
- Боби Том?
- Ммм...
- Може ли да отвориш очи?
- Ъмм...
