Докато младежът се гърчеше върху окървавените чаршафи, Адептът клекна до Саманта. Тя беше още жива. Нямаше нито секунда за губене. Той постави едната си ръка върху челото й, а другата под врата, и с едно рязко движение пречупи гръбнака й между двата най-горни прешлена. Тялото й мигом се отпусна.
Той взе металната кутия и я постави до себе си. После обърна Саманта по очи. С две ловки движения отвори тялото й — направи два дълги по педя разреза от двете страни на гръбнака. Дръпна плътта настрани и разкри гръдния кош. После, от специално пригодено за целта отделение на костюма извади хирургичен трион на батерии и разряза костта за секунди. Натисна ребрата встрани и със скалпела внимателно сряза съдовете, които водеха до бъбреците.
Отвори контейнера и усети студения въздух по ръцете си. Виждаше как ледената пара се излива от съда. Откъм леглото се чу гъргорещ звук, после настъпи тишина. Саймън Уелдинг потръпна за последен път и умря.
Адептът бръкна със защитените си от ръкавиците ръце в топлото тяло на Саманта. Извади бавно бъбреците и ги сложи в индивидуални найлонови пликчета, запечата ги и ги постави внимателно в контейнера. От един страничен джоб на кутията извади метална монета и внимателно я постави в десния отвор на гърба на Саманта. След това затвори капака на кутията и закодира ключалката. От джоба на костюма си извади кърпа, напоена с почистващ препарат, и избърса кръвта от ръкавиците си и дръжката на контейнера, след което отново прибра кърпата в джоба си. Накрая сложи калъфа на скалпела и го прибра в същия джоб.
Точно в 21:13, девет минути след като беше влязъл в къщата, отново беше в тесния тъмен коридор. Свали визьора, ръкавиците, защитния костюм и калцуните. Действаше изключително внимателно, за да не допусне и капчица кръв или частица тъкан да попадне по кожата или дрехите му. После си сложи нови ръкавици и чисти калцуни и извади от джоба на панталона си малка торбичка, в която прибра защитния костюм, визьора, ръкавиците, изцапаните калцуни, скалпела и кърпите. Свали и вторите ръкавици, сложи ги най-отгоре в торбата и я запечата. Взе контейнера за транспортиране на органи и бързо тръгна към предната част на къщата. Приклекна в сенките и огледа улицата. Някаква млада двойка вървеше към него откъм Каули Роуд, само на две къщи по-надолу. Той се сви в сянката и притихна. Младежите минаха покрай него, без да го забележат; момичето говореше нещо и се смееше.
Когато стигнаха до края на улицата и се скриха от погледа му, Адептът отново се огледа. Беше чисто. Той тръгна бързо, но спокойно покрай ниската стена на градината. Отвори багажника на тойотата с ключ, вместо с дистанционното, постави кутията вътре и я укрепи стабилно с два кожени ремъка. После сложи до нея торбата, затвори капака на колата и отиде до вратата на шофьора.
Щом се качи, смъкна калцуните и ги сложи в найлоново пликче, което остави на седалката. Изчисти ръцете си с влажна кърпичка и също я пусна в пликчето. След тридесет секунди вече караше към центъра на Оксфорд. Пригласяше на една соната за пиано от Бетовен и се чувстваше изключително доволен от свършената работа.
В шест каретата се спусна по Хедингтън Хил, на миля преди стените на града. Продължаваше да е непоносимо горещо. В странноприемницата „Мечата яма“ един слуга пренесе куфара на Нютон по витите стълби и го попита дали ще желае вечеря в стаята си. След като си тръгна, Нютон най-после можеше да си почине, да се наслади на усамотението и да размишлява на спокойствие върху случилото се през последните двадесет и четири часа.
Беше напуснал Кембридж в галоп, удряше яростно с юздите горкия кон. На два пъти смени животните, първо в Стендън Пакъридж, а после в Грейт Хедъм, взе разстоянието за малко повече от четири часа и стигна до столицата малко след полунощ. Както обикновено, пътува под името Уилям Пети и под същото име прекара следващите няколко часа в таверната „Суон“ на Грейс Ин Лейн в центъра на Лондон.
