Сега беше ред на Лора да се разсмее.
— Обаче, когато се запознах с теб, имаше малка ужасна плитчица.
— Беше си истинска опашка, но както и да е. Каква е комбинацията?
Лора погледна панела и започна да натиска цифрите. Филип наблюдаваше. 1… 9… 8… 2. После тя натисна „enter“, хвана дръжката и дръпна.
Вътре имаше навит на руло лист хартия, завързан с черна копринена панделка, а до него диск в прозрачна опаковка.
Филип бръкна и извади нещата.
— Сигурно е DVD — каза той и развърза панделката. — А това е… Хм, интересно. Дори с моя латински мога да го преведа.
Най-отгоре на страницата пишеше: Principia Chemicum by Isaacus Neuutonus.
По пътя към Оксфорд почти не разговаряха. Движението беше понамаляло и след двадесет минути стигнаха до А-40, откъдето щяха да излязат на магистралата, за да изминат осемдесетте километра до вкъщи. Бяха погълнати от собствените си мисли и всеки правеше свой анализ на случилото се, без все още да е готов да го сподели с другия. Филип караше, а Лора изучаваше документа на Нютон. Текстът беше с дребни, красиво изписани букви на някакъв непознат език, или пък сложно кодиран, така че приличаше на пълни безсмислици. От време на време имаше редове на латински, някакви рисунки, странни символи, схеми и таблици, пръснати по страницата сякаш безразборно. Когато излязоха от осветения град обаче и поеха по магистралата, където от двете страни се простираха обширни полета, стана твърде тъмно за четене.
— Очевидно е фотокопие — каза Лора. — Но какво означава?
— Ще ми се да бях внимавал повече в часовете по латински в училище — каза Филип.
— Моят латински е доста добър, но това тук е абсолютна каша от езици. А и тези символи и кодирани места? Прилича на миш-маш от думи.
— А и за какво му е бил на Чарли Тъкър документ, писан от Исак Нютон? Не бях чувал за такъв.
— Аз също — каза Лора. — Знам, че е написал Principia Mathematica, разбира се, но…
И без да довърши, се пресегна към задната седалка, където лежеше книгата, която бяха взели от апартамента на Чарли. Светна лампата в купето и започна да прелиства страниците.
— „Биография на един маг“ — каза тихо. — Спомням си, когато излезе тази книга. Разбуни доста духовете по онова време, помниш ли?
Филип изглеждаше озадачен.
— Това е ревизионистка книга, представя Нютон като някакъв смахнат магьосник или нещо такова… — добави тя и забарабани с пръсти по отворената книга. — Основната идея е, че Нютон е бил вманиачен алхимик.
— Да — отвърна Филип. — Сетих се. Излезе преди няколко години. Четох един коментар в „Таймс“.
— Нютон не е бил просто обикновен алхимик — отвърна Лора. — Изглежда, сериозно се е занимавал с черна магия. Тук пише: „Нютон е бил адепт на черните изкуства. Доказателства за този удивителен факт могат да бъдат открити сред писанията, които е държал скрити до смъртта си. Те са били пазени в тайна и от неговите последователи, за да не се опетни името на този велик учен. Едва през 1936 година, под патронажа на известния икономист и изследовател на Нютон Мейнард Кейнс, тези документи бяха преоткрити — над един милион думи по окултни теми, вариращи от изкуството на пророкуването до алхимията“.
— Значи е публикувал легитимните си научни трудове, а рисковите материали е пазел в дълбока тайна, далеч от любопитни очи?
— Явно. Не е можел да огласи интереса си към окултизма, защото това е щяло да съсипе кариерата му.
— И смяташ, че този трактат, „Principia Chemicum“, е една от тайните му творби?
— Не съм сигурна — отвърна Лора и обърна на индекса в биографията в скута си. — Всичките си трудове е написал на латински, това е бил стандартът по онова време. Но е странно, че е използвал латинския вариант на името си… А-ха… — каза след миг. — Чуй това: „За жалост най-известната творба на Нютон «Principia Mathematica» не е последвана от «Principia Chemicum», което би било един завършен труд, описващ неговите алхимични открития. Той ни е оставил намеци и откъслечна информация, но не и ръкопис, в който да е описал своя успех при създаването на митичния Философски камък. Това е, защото, подобно на стотици експериментатори преди и след него, Нютон, въпреки изключителните си дарби и способности, така и не е успял да постигне крайната си цел. Така и не е създал Камъка, посредством който да превръща основните метали в злато; не е постигнал безсмъртие и не е можел да общува с Всевишния, поне не в този си живот“.
След няколко минути поеха по отбивката през местността Чилтърнс и започнаха да се спускат по дългия стръмен склон, границата между графствата Бъкингам и Оксфорд. В тъмното не можеха да видят почти нищо от прелестната гледка, която се разкриваше тук денем — истинска шахматна дъска от обработени полета, простиращи се докъдето поглед стига.
Лора затвори книгата, изгаси лампата в купето и пусна радиото.
— Какво ще кажеш за малко музика?
