Гореописаните фактори, в комбинация с проведените от Нютон експерименти и неговите наблюдения на планетите и кометите, го убеждават в истинността на неговата теория. Материализирането на този труд е книгата „Principia“, която днес се смята за може би най-значимия научен трактат, писан някога. По ирония на съдбата тази книга е плод не само на научния гений на Нютон, но и на неговата обсебеност от окултизма и древното познание.
Исак Нютон бил много неприятен човек, душевно осакатен от нещастното си детство. Баща му умира, преди той да се роди, и когато е на три години, майка му, към която е много привързан, се омъжва повторно и го оставя при родителите си. Нютон цял живот не може да превъзмогне това първоначално „отхвърляне“, както сам го нарича, и става затворен и вглъбен в себе си човек, който трудно създава и поддържа връзки с други хора.
През 1692 г., на петдесет години, той изпада в нервна криза. Това се случва веднага след най-пълното му потапяне в света на окултизма и края на хомосексуалната му връзка с Никола Фатио дю Дуйли. Нютон зарязва науката почти мигновено. През 1696 г. напуска дома си в Кембридж и се премества в Лондон. Става управител на Кралския монетен двор и изпраща доста хора на бесилката за „чупене“ (престъпление, при което се отчупвали части от монетата и се претопявало златото или среброто). Кембриджкият университет го издига за член на парламента и той става влиятелна фигура и заможен държавник, славен и почитан за своя принос към науката и държавата. Интересът на Нютон към окултизма остава тайна до смъртта му.
Още по темата: „Isaac Newton: The Last Sorcerer“, Michael White, изд. Fourth Estate, 1997.
Както Пазителите, така и Орденът на Черния сфинкс са художествена измислица. Но и двете организации имат за прототип истински тайни общества и окултни групи, съществуващи от векове.
Най-известните примери са масоните и тамплиерите. Можем да отбележим също организацията „Илюминати“, розенкройцерите и в по-ново време — Херметичния Орден на Златната зора. Едно бързо търсене в интернет разкрива съществуването на множество странни тайни общества. Повечето от тях са основани на безобидни фантазии, но съществуват и доста конспиративни теории, според които организации като илюминатите и масонските ложи са всъщност влиятелни групировки с тайни членове, които задкулисно управляват финансовите и политически лостове на съвременния свят.
Още по темата: „Secret Societies“, Nick Harding, изд. Pocket Essentials, 2005.
Първоначално познато като Невидимия колеж, Кралското дружество започва съществуването си през 1648 г. в Уодъм Колидж, Оксфорд. В онези дни то не е нищо повече от приятелско събиране на учени, обединени от обаятелната фигура на уважавания математик Джон Уилкинс. Сред учредителите са такива светила като Робърт Бойл, Хенри Олденбург и астрономът и епископ Сет Уорд.
През 1659 г. Дружеството вече се помещава в Лондон (в Грешъм Колидж), а три години по-късно получава харта от крал Чарлз II, който бил голям поддръжник на науката и философията. Оттогава се нарича Кралско дружество.
През 1672 г., десетилетие след официалното основаване на Дружеството, Исак Нютон става негов член. Сред останалите членове са едни от най-известните учени на времето, в това число Самюел Пепис, Кристофър Рен и Робърт Хук.
Идеята на Кралското дружество била да изучава това, което тогава наричали „естествена философия“ (а днес определяме като „наука“), и за целта членовете му провеждали експерименти и демонстрации, четели трудовете си на общи сбирки и издавали едни от първите научни вестници. Същевременно много от членовете на Дружеството се занимавали и с материя, която днес бихме нарекли окултна, а има и доказателства, че някои от тях са заемали ключови позиции в масонските ложи и Ордена на тамплиерите.
Тези родоначалници на съвременната наука, включително някои от най-великите имена на века — Исак Нютон, Робърт Бойл, Робърт Хук водели двойствен живот. Пред обществото били обикновени философи и експериментатори, но зад затворените врати на лабораториите си се отдавали на живия си интерес към алхимията, астрологията и други подобни аспекти на окултизма.
Още по темата: „The Invisible College: The Royal Society, Freemasonry and the Birth of Modern Science“, Robert Lomas, изд. Headline, 2003.
Той бил проектиран от Кристофър Рен. Работата по строежа започнала през 1664 г. и била завършена през 1668 г. Първоначално бил част от Оксфордския университет и се използвал като зала за лекции и специални случаи. Днес е отворен за обществото и в него се провеждат концерти и конференции. Театърът се намира много близо до Радклиф Камера, Бодлеанската библиотека и Хъртфорд Колидж, като основите му почти сигурно са преплетени с легендарните тунели, простиращи се под Бодлеанската библиотека. В действителност обаче Кристофър Рен никога не е казвал, че докато са полагали основите, са открили някакъв странен подземен лабиринт.
