Но не задълго. Видаура впи още по-яко пръсти в раменете ми и започна да се плъзга нагоре-надолу по изопнатия ми член. Пъшкането от усилието ставаше все по-бързо и по-пискливо с наближаването на оргазма. Аз я следвах по петите и усещах как жегата на напрежението се събира в основата на члена ми. Усещах как главичката ми се трие отвътре в нея. Загубих сетните остатъци от контрол, сграбчих задника й с две ръце и я заблъсках още по-силно върху себе си. Над лицето ми затворените й очи се открехнаха за миг и тя ми се усмихна. Връхчето на езика й изскочи навън и докосна горните зъби. Разсмях се напрегнато и сковано. Сега вече се борехме, Видаура извиваше корема напред, а бедрата назад, триейки главата на члена ми в отвора на влагалището си и плътната плетеница от нервни окончания там, аз пък я тласках с ръце обратно надолу и се мъчех да потъна в нея до дъно.
Битката се превърна в лавина от усещания.
По кожата ни избиваше пот, телата ставаха хлъзгави под ръцете ни…
Измъчени усмивки и целувки, които по-скоро напомняха хищни захапвания…
Трескаво, неовладяно дишане…
Лицето ми, заровено между ниските могилки на нейните гърди и потната долинка помежду им…
Нейното лице се трие странично върху темето ми…
Един мъчителен момент, когато тя с все сила се удържа далече от мен…
Пронизителен вик, може би неин, може би мой…
… и после течният взрив на облекчението и ние, треперейки, рухваме до стената като купчина преплетени крайници и гърчещи се тела.
Изцедени.
След секунди или след минути аз се надигнах настрани и омекналият ми пенис се изхлузи от нея. Тя размърда крак и тихо изстена. Опитах се да изместя телата ни в малко по-поносима поза. Тя отвори едно око и се усмихна.
— Е, войнико. Отдавна искаше да го направиш, нали?
Аз също намерих сили да се усмихна.
— Не много отдавна. Само от цяла вечност. А ти?
— Да, минавало ми е през ума веднъж-дваж. — Тя опря пети в стената и се надигна на лакти. Плъзна поглед по тялото си, после по моето. — Но аз не чукам новобранци. Божичко, гледай на какво приличаме.
Посегнах към потния й корем и плъзнах пръст надолу към началото на цепката. Тя потръпна и аз се усмихнах.
— Душ ли искаш?
Тя направи гримаса.
— Да, май ще ни трябва.
Под душа отново започнахме да се чукаме, но вече бяхме загубили предишната маниакална сила и нямаше да се удържим на крака. Отнесох я в спалнята и я сложих мокра върху леглото. Коленичих до главата й, лекичко я извъртях и насочих устата й към члена си. Тя засмука, отначало внимателно, сетне с нарастваща сила. Легнах назад покрай стройното й мускулесто тяло, извих глава и разтворих с ръце бедрата й. После ги обгърнах с едната ръка, привлякох слабините й върху лицето си и заработих с език. И жаждата ме връхлетя отново като ярост. Долната част на корема ми сякаш бе пълна с искрящи проводници. Откъм другия край на леглото тя изпъшка глухо, извъртя се и застана над мен на лакти и колене. Бедрата й ме стегнаха, устата й галеше главичката на члена ми, а ръката й се плъзгаше по стъблото нагоре-надолу.
Беше дълго, бавно и нереално. Без помощта на биохимията не се познавахме достатъчно добре, за да постигнем истински синхронен оргазъм, но емисарското обучение, или може би нещо друго попълни този пропуск. Когато най-сетне свърших дълбоко в гърлото й, силата на усещането ме откъсна от леглото нагоре, към коленичилото й тяло, и аз инстинктивно я прегърнах с две ръце през ханша. Придърпах я върху себе си, работейки трескаво с език, тъй че тя изплю все още треперещия ми член, изкрещя от наслада и се свлече сгърчена върху мен.
Но не след дълго Видаура се търкулна настрани, седна с кръстосани крака и ме изгледа сериозно, сякаш представлявах проблем, който не можеше да реши.
— Май ни стига толкова — рече тя. — По-добре да се връщаме.
А по-късно аз стоях на плажа със Сиера Трес и Джак Бразил по прякор Душата, гледах как последните лъчи на залеза хвърлят ярки медни отблясъци по ръба на изгряващия Мариканон и се питах дали някъде не съм допуснал грешка. Не знаех, в момента главата ми не работеше. Бяхме влезли във виртуалната среда без обратна биологична връзка, тъй че въпреки всички сексуални подвизи с Вирджиния Видаура истинското ми тяло все още преливаше от неизразходвани хормони. Поне в това отношение можехме да смятаме, че изобщо не се е случвало.
Хвърлях крадешком погледи към Бразил и си задавах въпроси. Бразил, който не бе проявил видима реакция, когато аз и Видаура отново влязохме в картографския модел само с една-две минути разлика, макар и от противоположни краища на архипелага. Бразил, който бе продължил да работи със същото стабилно, добродушно и елегантно усърдие, докато не приключихме плановете за нападението и оттеглянето след него. Който спокойно бе прегърнал през кръста Видаура и ми бе хвърлил небрежна усмивка точно преди двамата да изчезнат от модела в един и същ миг — и този синхрон подсказваше много неща.
— Нали знаеш, че ще си получиш парите — казах му аз.
Бразил нетърпеливо подви устни.
