Конли не го последва. Погледна Сандърс и бързо прокара пръст през гърлото си.
Сандърс кимна.
Конли сложи пръст на устните си.
Сандърс пак кимна Щеше да си мълчи.
— Хайде — подкани той Фернандес. — Тук приключихме. Отправи се обратно към Коридора на „Диджи Ком“. Фернандес тръгна до него. След малко каза:
— Май имаме компания.
Сандърс се обърна и видя, че Конли ги следва.
— Няма нищо. Нека дойде.
Минаха през входа покрай лаещото куче и се озоваха пак във викторианската библиотека. Фернандес въздъхна.
— Хубаво е да се върнеш у дома, нали?
Конли вървеше до тях, без да е видимо изненадан. Той обаче виждаше Коридора не за пръв път. Сандърс вървеше бързо. Ангелчето кръжеше около тях.
— Но това изглежда безсмислено! — чудеше се Фернандес. — Защото на сливането се противопоставя тъкмо Никълс, а Конли е на обратното мнение.
— Точно така — каза Сандърс. — Чудесно изпипано. Никълс има връзка с Мередит. Пробутва я задкулисно за нов заместник-директор. И как се прикрива? Като непрекъснато хленчи и се оплаква на всеки срещнат.
— Искаш да кажеш, че е само прикритие.
— Разбира се. Затова Мередит не отговори на възраженията му на нито едно от съвещанията. Знаела е, че те всъщност не представляват никаква заплаха.
— Ами Конли? — попита тя.
Той продължаваше да върви редом с тях.
— Конли истински държи на сливането. Иска да се получи успешно. Той е умен и според мен разбира, че Мередит не е подготвена за длъжността. Но за него тя е разменна монета за подкрепата на Никълс. Затова е съгласен с избора на Мередит, поне засега.
— Какво правим оттук нататък?
— Търсим последната липсваща брънка
— Коя е тя?
Сандърс гледаше разклонението с надпис ПРОЕКТИ. Те не се включваха в неговата част от базата данни освен по някои конкретни области. Документите бяха подредени по азбучен ред. Сандърс вървеше покрай редицата, докато стигна до надписа „ДИДЖИ КОМ“/МАЛАИЗИЯ.
Отвори папката и потърси раздела НАЧАЛЕН ЕТАП. Намери собствените си паметни записки, представителните проучвания, техническата и икономическата обосновка, документите за проверки, преговорите с държавните органи, първите спецификации, паметни записки от доставчиците в Сингапур, още преговори с държавните органи — документацията от последните две години.
— Какво търсиш?
— Строителния проект.
Очакваше да види цял куп чертежи и доклади, ала вместо това намери само тъничка папка. Отгърна първата страница и пред него във въздуха се появи триизмерно изображение на завода. Отначало изплуваха само контурите, после бързо се запълниха Сандърс, Фернандес и Конли стояха от три страни и го разглеждаха. Приличаше на голяма куклена къща с всички подробности. Надникнаха през прозорците.
Сандърс натисна клавиш. Макетът стана прозрачен, после се показа напречен разрез. Вече се виждаха производствената линия и останалите цехове. Отбелязаният със зелена черта конвейер се задвижи, машините и работниците започнаха да сглобяват частите в СД-РОМ устройства.
— Какво търсиш?
— Промени — поклати глава Сандърс. — Това са първоначалните планове.
На втория лист пишеше: „Първо осъвременяване/пълен комплект“, имаше и дата. Сандърс го разгъна Макетът трепна за миг, но не се промени.
— Останал е същият.
На следващия лист пишеше „Второ осъвременяване/детайли“. И този път макетът на завода трепна, без да се промени.
— Според документацията заводът не е претърпял никакви промени — поясни Сандърс. — Ние обаче знаем, че е променян.
— Какво прави той? — попита Фернандес, която гледаше Конли.
Сандърс забеляза, че Конли бавно изговаря отделни думи и напряга чертите си.
— Мъчи се да ни каже нещо — предположи Фернандес. — Разбираш ли какво?
— Не.
Сандърс се загледа, но по устните на компютърното изображение не можеше да разчете нищо. Накрая поклати глава
Конли кимна и взе клавиатурата от ръцете на Сандърс. Натисна бутона с надпис СВЪРЗАНИ ДАННИ. Във въздуха проблесна списък от свързани бази данни. Беше доста дълъг: разрешителни от малайските държавни органи, доклади на архитекта, договори с изпълнителите, санитарни и медицински проверки и така нататък. Общо около осемдесет материала. Сандърс беше сигурен, че е щял да пропусне онова, което Конли му сочеше в средата на списъка:
СЕКТОР „КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОЕКТИТЕ“
— Какво е това? — попита Фернандес. Сандърс натисна клавиша. Появи се нов лист. С клавиша РЕЗЮМЕ извика текста, който започна да чете на глас:
— „Преди четири години в Кюпъртино Филип Блакбърн създаде сектор «Контрол върху проектите», който да се занимава с въпросите извън дейността на оперативното ръководство. Целта на сектора е да повиши ефективността на управлението в «Диджи Ком». Сектор «Контрол върху проектите» успешно се справи с редица проблеми във фирмата.“
— Аха — каза Фернандес.
— „Преди девет месеца сектор «Контрол върху проектите», вече под ръководството на Мередит Джонсън от Оперативния отдел в Кюпъртино, направи преглед на предложението за производствена база в Куала Лумпур, Малайзия. Непосредствена причина за проверката беше конфликтът с малайските държавни органи във връзка с броя и етническия състав на работниците в завода.“
