— Жена ми малко ревнува от предишните ми приятелки. Не виждах никаква причина да я тревожа или разстройвам.
— Искате да кажете, че ако й бяхте съобщили за късната среща с госпожа Джонсън, жена ви е могла да си помисли, че възобновявате интимните си отношения.
— Не знам какво би могла да си помисли — отвърна Сандърс.
— Във всеки случай не сте й казали за госпожа Джонсън.
— Не.
— А какво й казахте?
— Че имам среща и ще закъснея.
— До колко?
— Казах й, че не е сигурно дали ще се прибера за вечеря.
— Ясно. Госпожа Джонсън предложи ли ви да вечеряте заедно?
— Не.
— Значи когато сте позвънили на жена си, сте предполагали, че срещата с госпожа Джонсън може да се проточи?
— Не — каза Сандърс. — Но не знаех колко точно ще продължи. А жена ми никак не обича да се обадя, да й кажа, че ще закъснея с един час. а после да позвъня отново и да уточня, че става дума за два часа. Дразни се. Предпочита просто да й кажа. че може да не се прибера за вечеря. Тогава не ме чака. а ако успея да се прибера по-рано. толкова по-добре.
— Значи това е обичайният ви подход към жена ви.
— Да.
— Нито необикновено.
— Не.
— С други думи. обикновено лъжете жена си какво става в службата, защото според вас тя не може да понесе истината
— Възразявам — обади се Фернандес. — Какво общо има това?
— Въобще не е така — продължи Сандърс ядосано.
— А как е, господин Сандърс?
— Вижте. Във всяко семейство нещата се уреждат по своему. Ние сме решили въпроса така. Избягваме разправиите, нищо повече. Става дума за разпределение на времето вкъщи, а не за лъжи.
— Няма ли обаче да се съгласите, че сте излъгали, когато сте премълчали пред жена си за вечерната среща с госпожа Джонсън?
— Възразявам — каза Фернандес.
— Смятам, че вече чухме достатъчно, господин Хелър — намеси се Мърфи.
— Ваша чест, опитвам се да покажа, че господин Сандърс е възнамеряват да иде на нещо като любовна срещаме госпожа Джонсън и цялото му поведение съответства на намерението. Също така, че по принцип се отнася към жените с презрение.
— Не го показахте, дори не подготвихте почвата, за да го покажете — отсече Мърфи. — Господин Сандърс изложи своите съображения и по липса на доказателства за противното ги приемам. Разполагате ли с такива доказателства?
— Не, ваша чест.
— Добре. Не забравяйте, че обидните и безпочвени квалификации не допринасят за взаимните ни усилия да намерим решение.
— Да, ваша чест.
— Нека всички да бъдат наясно: процедурата е потенциално опасна за всички страни — от гледна точка и на резултата, и на самото й протичане. В зависимост от решението госпожа Джонсън и господин Сандърс могат занапред да работят съвместно в едно или друго качество. Няма да позволя процедурата да отрови евентуалните им бъдещи отношения. Всяко по-нататъшно недоказано обвинение ще ме принуди да прекратя процедурата. Имате ли въпроси по току-що казаното?
Никой нямаше въпроси.
— Добре. Господин Хелър? Хелър се облегна.
— Нямам повече въпроси, ваша чест.
— Добре — каза съдия Мърфи. — Ще направим петминутна почивка и ще се съберем отново, за да чуем версията на госпожа Джонсън.
— Добре се справяш — каза Фернандес. — Много добре. Гласът ти беше силен. Говореше ясно и спокойно. Мърфи остана с отлични впечатления. Добре се справяш.
Двамата стояха отвън, до фонтаните на двора. Сандърс се чувстваше като боксьор между два рунда, който получава указания от треньора
— Как си? — попита го тя. — Умори ли се?
— Малко. Но няма страшно.
— Искаш ли кафе?
— Не, добре съм.
— Чудесно. Защото трудното тепърва предстои. Ще трябва да проявиш голяма сила, докато тя разказва своята версия. Няма да ти хареса това, което ще чуеш от нея. Важното обаче е да запазиш спокойствие.
— Ясно.
Фернандес сложи ръка на рамото му.
— Впрочем, само между нас ще си остане, как всъщност приключи връзката ви?
— Честно казано, не помня точно.
Фернандес го изгледа скептично.
— Но бе важно, разбира се…
— Беше преди близо десет години — отговори Сандърс. — Сякаш е било в предишен живот.
Скептичното изражение на адвокатката не се промени.
— Виж какво — поясни Сандърс. — Сега е третата седмица на юни. Как вървяха сърдечните ти дела през третата седмица на юни преди десет години? Можеш ли да ми кажеш?
Фернандес мълчеше намръщено.
— Беше ли омъжена? — подсказа й той.
— Не.
— Бяхте ли се запознали с бъдещия ти съпруг?
— Мм, чакай да видя… не… не преди… Май се запознахме… около година след това.
— Добре. Помниш ли с кого ходеше преди него? Фернандес мълчеше. Мислеше.
— Нешо, каквото и да е, между теб и приятеля ти през юни преди десет години?
Тя продължаваше да мълчи.
— Разбираш ли какво искам да кажа? — попита я Сандърс. — Десет години са много време. Помня връзката с Мередит, но съм забравил подробностите от последните седмици. Не се сещам как точно приключи.
— Какво си спомняш? — Той сви рамене.
