— Добре. По-нататък. Казахте, че когато господин Блакбърн ви е обяснил за назначаването на госпожа Джонсън, той е добавил, че тя ще може да избира ръководителите на отдели по своя преценка, а вие сте отговорили, че това означава право на госпожа Джонсън да ви уволни. Правилно ли съм ви разбрат?
— Да, каза ми това.
— Квалифицира ли го по някакъв начин? Примерно поясни ли дали е вероятно да ви уволнят.
— Каза, че няма такава вероятност.
— Повярвахте ли му?
— Не знаех в какво да вярвам в онзи момент.
— Може ли да се разчита на преценките на господин Блакбърн по служебни въпроси?
— По правило да.
— Но във всеки случай господин Блакбърн е казал, че госпожа Джонсън има право да ви уволни.
— Да.
— Госпожа Джонсън споменавала ли ви е нещо подобно?
— Не.
— Никога ли не е правила изявление, което може да се тълкува като предложение в зависимост от вашето поведение, включително в интимна връзка?
— Не.
— Значи когато казвате; че по време на срещата с нея сте почувствали опасност за работата си, не изхождате от постъпки или думи на госпожа Джонсън.
— Не — отвърна Сандърс. — Но се усещаше.
— Вие смятате, че се е усещало.
— Да.
— Също както сте смятали, че е ваш ред за повишение, но сте се излъгали? На същия пост, който е получила госпожа Джонсън?
— Не ви разбирам.
— Просто отбелязвам — каза Хелър, — че възприятията са субективни и нямат тежестта на факти.
— Възразявам — намеси се Фернандес. — Възприятията на служителя се приемат за достоверни, в случай че разумните очаквания…
— Госпожо Фернандес — прекъсна я Мърфи, — господин Хелър не оспорва достоверността на възприятията на вашия довереник. Той поставя под въпрос тяхната точност.
— Но те, разбира се. са точни. Защото госпожа Джонсън е негов началник и ако реши. може да го уволни.
— Безспорно. Господин Хелър обаче пита дали господин Сандърс е склонен да храни безпочвени надежди. Въпросът ми се струва съвсем уместен.
— С цялото си уважение, ваша чест…
— Госпожо Фернандес — каза Мърфи, — събрали сме се да изясним спорния въпрос. Ще дам възможност на господин Хелър да продължи. Господин Хелър?
— Благодаря ви. ваша чест. Да обобщим, господин Сандърс: макар да сте смятали, че можете да бъдете уволнен, госпожа Джонсън по никакъв начин не е създавала у вас подобно впечатление, така ли е?
— Да.
— Нито господин Блакбърн?
— Не.
— Нито някой друг?
— Не.
— Добре. Сега да преминем към следващия въпрос. Как на срещата в шест часа се появи бутилка вино?
— Госпожа Джонсън каза, че ще намери вино.
— Вие не сте я молили.
— Не. Тя предложи.
— А каква беше вашата реакция?
— Не знам. — Сандърс сви рамене. — Никаква.
— Доволен ли останахте?
— Изобщо не съм мислил за това.
— Да го кажем с други думи, господин Сандърс. Чули сте, че привлекателна жена като госпожа Джонсън възнамерява да пийне с вас след работа, какво ви мина през ума тогава?
— Помислих си, че е най-добре да приема. Тя ми е шеф.
— Само това ли?
— Да.
— Споменахте ли пред някого, че искате да останете насаме с госпожа Джонсън в романтична обстановка? Изненадан. Сандърс се наведе напред.
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Да. — Сандърс поклати глава. — Не разбирам за какво намеквате.
— Не е ли госпожа Джонсън ваша бивша любовница?
— Да.
— Не сте ли искали да възобновите интимната връзка?
— Не. Само се надявах че ще успеем да намерим начин за съвместна работа.
— Трудно ли е? Според мен би трябвало да е доста лесно да се сработите, след като в миналото сте се познавали толкова добре.
— Не е лесно. Доста неудобно е.
— Така ли? Защо?
— Ами просто така. Всъщност никога преди не съм работил с нея. Познавах я в съвсем различна среда и ми беше неудобно.
— Как завърши предишната ви връзка с госпожа Джонсън, господин Сандърс?
— Ами… просто се разделихме.
— Заедно ли живеехте тогава?
— Да. С обичайните приливи и отливи. Накрая просто не се получи. Затова се разделихме.
— Остана ли някаква горчивина?
— Не.
— Кой кого остави?
— Беше взаимно, доколкото помня.
— Кой поиска да се разделите?
— Струва ми се… Не помня точно. Май аз.
— Значи не е останало някакво неудобство или напрежение заради прекратяването на връзката преди десет години.
— Не.
— Сега обаче сте изпитали неудобство.
— Разбира се — потвърди Сандърс. — Понеже преди връзката ни беше различна от сегашната.
— Имате предвид, че сега госпожа Джонсън е ваш началник.
— Да.
— Не се ли ядосахте от назначаването й?
— Малко, струва ми се.
— Само малко ли? Или може би повече?
Фернандес се наведе и понечи да възрази. Мърфи я предупреди с поглед. Адвокатката подпря брадичка на юмруците си и замълча.
— Бях не само ядосан — обясни Сандърс. — Бях също разочарован, объркан и разтревожен.
— Излиза, че въпреки различните объркани чувства онази вечер определено не сте възнамерявали при никакви обстоятелства да правите секс с госпожа Джонсън.
— Не.
— Изобщо не ви мина през ума?
— Не.
Последва пауза. Хелър събра бележките си и вдигна поглед от тях.
— Вие сте женен, нали, господин Сандърс?
— Да.
— Обадихте ли се на жена си, за да й кажете, че вечерта ще бъдете на среща?
— Да.
— Обяснихте ли й с кого?
— Не.
— Защо?
