Знаех, че трябва да изпробвам водата. Затова започнах да „забравям“ да затварям
вратата напълно. Започнах да му говоря от банята, за да влезе при мен тъкмо когато бях
свършила, но все още бях по гол задник.
След това настъпи моментът да предприема следващата стъпка.
Спомням си, че тази вечер носех къса джинсова пола. Усетих бавното лениво
наближаване на нужда, около трийсет минути преди той да се прибере у дома. След като
взех решение да го изчакам, предизвикателството стана приятно. Превърнах го в
автоеротична игра, подхранвайки извратената си склонност към „задържане“, нещо, за което
бе време да разкажа на Дерек. Дали това щеше да го възбуди? Нуждата ми се засили и на
моменти ми се струваше, че ще загубя и ще се напишкам в спалнята. Мисълта, че Дерек
щеше да ме види в подобно положение, ме възбуди още повече. Кръстосах крака и притиснах
ръка към чатала си, за да овладея прииждащото наводнение. Като опитна жена, която
удължава мастурбацията си, за да се наслади по-дълго на удоволствието, нямах желание да
се облекча, защото знаех, че когато най-после мигът настъпи, щях да бъда разтърсена от
преживяването. Отчасти се надявах Дерек да се прибере по-бързо и да ме придружи в
банята, но от друга страна ми се искаше да се забави, за да продължа да стискам крака и да
се забавлявам с гъделичкането отвътре.
Най-после той се върна и го повиках в банята с някакъв тъп въпрос. Изпиках се толкова
мощно, че и най-великият оргазъм бледнееше пред това. И Дерек видя всяка капка и струя.
Бях в шибания рай, разкрачена на тоалетната пред него. Той беше ужасно сладък и се
опитваше да отговори на незначителния ми въпрос за колата, докато аз му показвах какво е
нежна дама да пикае като кон, след като нарочно се е забавила с половин час.
След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в едно от развлеченията в
живота ни. Вечерите ни често бяха съсредоточени около Бернадет, която пикаеше весело,
докато аз я наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо, като понякога
дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също онанирах и обикновено се празнех, докато
тя се изливаше с пълна сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо
нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за интимност бе неописуемо.
Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива. Напоследък същата мисъл
бе придружена от въпроса: „Ще й се наложи ли да пишка скоро?“ Вероятно щях да се
притесня от манията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окуражава. Скоро
вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя започна да ме уведомява, когато
усетеше течната тръпка в себе си.
Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изучавах лицето и позата й.
Чудех се дали вече започва да изпитва нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка
глътка от виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си отваряше бира,
едва се сдържах, докато си представях течните последици.
Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара, а водопадът е бил спрян с
някакво вълшебство. Представете си, че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А
пък ако знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах същото относно
интимните части на жена ми. Бяха си красиви както винаги, но в определени моменти
копнеех да ги видя, когато от тях се изливаше урина.
Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и Крейг, осъзнах колко съм се
пристрастил към уринирането на Бернадет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с
огромно количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога Бернадет щеше да
се извини и да стане от масата. Вниманието ми непрестанно се насочваше към езика на
тялото й. Дали долавях напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях да
потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене, което усещах зад ципа на
панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над
собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях,
че и тя изпитва същото.
Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано
осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата
тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното
заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако
знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато
сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони,
когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.
Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в
ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще да не посетим
тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да
търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до
