Усмивката й бе доволна и весела. Тя му махна да се приближи към нея и каза:
— Много добре. Скоро можеш да си тръгнеш и да кажеш на родителите си,
работодателя и епископа, че съм се съгласила да се омъжа за теб.
Погледът й проблясна дяволито, когато протегна ръка към члена му. Обви облечените
си в дантелена ръкавица пръсти около него и добави:
— Но преди да си тръгнеш и да направиш всичко това, не каза ли, че искаш ръката ми?
ПАЯК
Бягство. Напуснах Токио, за да избягам от неприятностите — вълнуващ, пристрастяващ
секс с женен мъж. Уредих си няколко работи за преподаване на английски в Киото, наех си
студио в луксозна кооперация в западняшкия район и планирах да прекарвам свободното си
време в размисли над тленността на живота сред красивите храмове. Нямаше да има повече
чукане в обществени тоалетни, нито анален секс в горещи минерални бани след полунощ,
нито минети в купето в „Шинкансен17“. За съжаление, забравих да добавя „няма да
позволявам на красиви съседи да ме завързват и чукат до умопомрачение“ към списъка, но
дори не се сетих за това, докато отново не се озовах в затруднение.
Провалът на добродетелността ми започна, когато излязох да пера. Маркучът за
студената вода на пералнята се намираше до предната ми врата и винаги първо измивах
праха от капака на машината. И точно това правех, когато видях Ито за първи път.
Всъщност това, което правех, бе да пищя като луда, защото след като отмих паяжините
зад пералнята, внезапно се запознах с нов съсед, когото никак не се зарадвах да видя —
огромен паяк. Проклет гигантски паяк, голям колкото ръката ми, с космати крака с размера
на пръстите ми.
Пищях и подскачах високо, после насочих маркуча (единственото ми оръжие) към
едрото кафяво тяло на паяка. Това обаче се оказа грешка, тъй като шибаното същество
подскочи два метра и изчезна в бурените, встрани от пътеката. Несъмнено вече планираше
контраудара си срещу мен. И знаеше къде точно да ме намери.
Все още скимтях, когато чух дълбок глас откъм балкона горе.
— До шитан десу ка? Какво става?
Вдигнах глава и видях слаба мъжка фигура, облегната на парапета с цигара в ръка.
Името му беше Ито, макар да не го разбрах тогава, нито през следващите няколко дена.
Започнах да го наричам с малкото му име, Тошима, едва след като бяхме правили бурен секс.
Но в онзи момент, с разтуптяно от страх сърце, безмълвно го кръстих „най-готиният бонбон,
който бях виждала от дълго време“.
— Паяк — отговорих на лош японски. — Наистина голям. Толкова голям — добавих и
протегнах ръка със свити пръсти в позата на паяк.
Ито повдигна вежди.
— Паяк?
— Много страшен паяк.
Може и да беше тарантула, но нямах речник подръка, за да потърся думата на японски.
Признавам, че отчасти се надявах Ито да слезе и да ми помогне. Нямаше да е първият
път, рогато умоляващите ми сини очи привличаха хубав японец. Но Ито само ми се ухили
хладно. Не само не предложи да помогне на дама, изпаднала в затруднение, но дори
изглежда се кефеше да ме наблюдава как се гърча.
През следващите няколко дни си създадох навика да надничам зад пералнята, преди да
си вляза в апартамента. Претърсвах и стаята си с напрегнато тяло, оглеждайки всеки ъгъл и
цепнатина за следи от зловещото осемкрако чудовище. Неведнъж се събуждах с усещането,
че нещо се движи по гърдите ми, но тъй като никога не намерих паяци в леглото, най-после
се убедих, че неприятностите ми бяха изчезнали.
Видях Ито отново до пощенските кутии. Беше в сряда вечер след класа ми по английски
в „Хитачи“. Костюмът на продавач, с който бе издокаран, и вратовръзката му ме накараха да
предположа, че се прибира от работа. Изглеждаше по-изморен и възрастен отколкото в
неделя сутрин, когато ми бе направил впечатление на арогантен студент. Тъмните му очи
проблеснаха дяволито, когато ме забеляза.
— Да си виждала нещо страшно напоследък? — попита той.
— Не и до този момент.
Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не съм уплашена до смърт.
Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до станцията на метрото.
Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в момент на нужда. Но по
някаква необяснима причина, не можах да го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато
ме покани да отида на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да
вечеряме в „Кауарамачи Санджо“, луксозен японски ресторант. Да, привличането бе чисто
физическо. Трудно бе да устоиш на тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално
оформеният му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги проуча по-отблизо,
а след две-три бири забелязах дори чара на подигравателната му усмивка.
Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече, отколкото всеки друг от
мъжете тук. Говореше ми само на японски. Бях свикнала да съм уважаваната английска
„сенсей18“, дори в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна-та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше грешките ми, при това не прекалено
любезно понякога. Открих, че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се
