Никога не забрави как устните й смучеха плода. Брадичката й бе омазана в
аленочервено, а очите й го погледнаха предизвикателно, когато я откри.
Хадес положи огромни усилия за сватбата им и макар да не можеше да позволи на
Персефона да напусне неговия свят, за да прекара традиционния предсватбен период с
майка си, той спази всички ритуали и направи нужните жертвоприношения. Украси
таваните на двореца с диаманти и ги накара да светят с докосването си. Застла подовете с
пухкав мъх в цветовете на най-красивите скъпоценни камъни, подредени във фигури,
изобразяващи войната с Титаните. В добавка към жертвения пир той уреди и земни храни,
любимите на Персефона: смокини, сирене — бяло и гладко като кожата й, различни видове
маслини. После се стегна и покани сестра си Деметра. За щастие, старата Хеката взе
Деметра под крилото си, веднага щом сестра му пристигна, и предотврати грозните
разправии.
Започнала с песен, сватбата продължи с процесии, даряване на подаръци, пречистващи
бани и жертвоприношенията на детските дрехи на Персефона. Тя поднесе кичур от косата си
на Артемида и помогна да раздадат прясно опечен хляб на гостите. Хадес изтърпя всичко,
приковал очи единствено в булката си. Треперещите му пръсти бяха скрити в гънките на
хитона. Персефона не изглеждаше уплашена, а по-скоро високомерна като Хера, приемаща
почестите на гостите си като тяхно задължение.
Персефона прекара цялата церемония мрачно вторачена през воала в майка си.
Благодарение на божествените си способности Хадес виждаше ясно лицето й. Персефона
изглеждаше ядосана на Деметра, но той не разбираше защо.
Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.
Вероятно се започна преди нара, с нарциса.
Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на цветето. Почувства се
изненадан и облекчен от лекотата, с която тя го последва.
Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя съпруга, може би дори
някой, който не беше бог. А тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на
мъртвите си бе сериозна работа.
В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени бяха украсени със злато и
сребро, отразяващи светлината също като очите й. Хадес обичаше хладните гладки камъни,
но не толкова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в неговия свят.
Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите кожи. Носеше се лека музика от цитра.
Коленичил пред нея, той свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури. И
през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.
Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като крилце на пеперуда,
Персефона се извърна настрани.
Хадес й бе дал златни фибули 19, за да закачи пеплоса20 си, и пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли. Той внимателно разкопча фибулата на лявото й
рамо. Ръцете му не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.
Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като смокини. Стори му се, че
държи дюли в ръцете си — гърдите й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-
меки. Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и големи, се спуснаха
надолу към ръцете му, после обратно към лицето, но се отместиха от него, веднага щом
забеляза, че той я наблюдава.
Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към гърдите й и прокара
палци по зърната, които незабавно се втвърдиха. Кожата й бе мека и гладка като талка,
размазан по пръстите му.
Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Персефона потръпна леко.
Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща като крилцата на пеперуда,
изскачаща от пашкула. Освен това бе хлъзгава като съществата, които живееха в подземните
басейни. Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще постъпи по същия
начин.
Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху нея свирепия си глад, който
не можеше да бъде утолен дори с амброзия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната
й буза с опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но не нарочно.
Измъчен, Хадес въздъхна тежко.
— Погледни ме — каза той. — Няма да те нараня, Персефона.
Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а не страст.
Хадес потръпна.
— Искам само да ме погледнеш — каза той меко.
— Мразя те — отвърна тя и се извърна настрани.
Широко отворените й очи бяха приковани в стената.
Е, все пак щеше да му достави удоволствие. Брачната им нощ щеше да е идеална.
Стиснал зъби, Хадес разкопча хитона си. Пръстите му трепереха, но когато голата му плът се
допря в нейната, той почувства, че бе готов да избухне.
Усещаше уханието и на мускус, напомнящо на гъбите, които простосмъртните ядяха.
Стисна бедрата й с ръце и повдигна таза й към устата си. Погали с език нежните й листенца,
засмука тичинката й и я притисна леко между зъбите си. Персефона изстена шумно като
съсипана душа, попаднала в преизподнята. Той щеше да се отдръпне от нея, ако в същия
момент тя не бе заровила пръсти в косата му. Хадес се зарадва, а следващият й стон изпълни
сърцето му с надежда.
