Персефона въздъхна и се отпусна. Той положи лекото й тяло на възглавниците и погали
гърдите и лицето й. Ръката му се отпусна нежно върху бузата й, докато я целуваше.
— Мразя те — каза тя.
Персефона отхвърли презрително топаза и смарагда, аметиста и тормалина. След като
го отблъсна така грубо, Хадес се качи в горния свят, за да й донесе цветя, но тя ги метна в
лицето му.
Първият път, когато Персефона го остави, за да отиде при майка си, Хадес не я
придружи. Не изпитваше абсолютно никакво желание да види Деметра. Старата вещица
Хеката придружи жена му вместо него. Хадес се престори, че не търси в лицето и очите на
съпругата си тъга или радост.
Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той отидеше, щеше да
изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката беше добър компромис. Привилегиите й в
подземния свят датираха от далечното минало, преди да започне неговото царуване. Хадес
знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на простосмъртно дете, но не му пукаше за
това. Персефона не можеше да роди след връзката си с Царя на мъртвите.
След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да спечели Персефона с
поезия. Резултатът бе толкова печален, че той се отказа от повторен опит.
За известно време между Хадес и жена му имаше известно приятелство. Персефона
знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея
плана си да я запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия, но хитър план, и
дори се захвана да наблюдава напредъка на героите в техния свят всеки следобед, сгушена до
мъжа си на канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За нейно
удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен прозорец, през който следеше
натрапниците като самия Танатос, суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как
застаряващите герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над чудовищното
създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се засмя, когато тя си измисли собствени
разговори с двамата герои.
— Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!
— Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!
— Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!
Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече
жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и
съща цел.
Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на
спокойствие.
Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се
радваше — все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.
Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така
изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася
смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше.
Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността,
защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни
волности с любимия й.
Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца
като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж — за косата.
Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.
Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а
страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му.
Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но
вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и
източник на удоволствието й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и
най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв начин отблъскваше
невинността.
Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да
го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си
за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше
удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше
се на любимото си украшение — лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с
широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния,
който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат
съпругата и любовницата.
Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини,
хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.
Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След
принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше
лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното,
но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във
възможностите му.
Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.
