Бебешката пудра бе оставена на казанчето на тоалетната. Взе я и изсипа малко в ръцете
си. Разтърка я по задника и бедрата й, а когато пръстите му докоснаха срамните й устни, се
замисли. Да, не бяха прекалено сухи, там ставаше нещо. Ейми бе някъде там, застанала
сковано в позата на Жената чудо. Тя бе неговата прекрасна индийска богиня, примитивна
богиня на плодородието, която, забравила себе си, се мотаеше по земята, вярвайки, че е
смъртна.
— Стигнахме ли до Мобил?
— Помниш ли — прошепна той на слабините й, — когато живеехме на улица „Бартън“,
близо до малкото магазинче? Аз си загубих работата и нямахме пари за наем и храна.
Скарахме се. Ти възнамеряваше да се откажеш от училището си, а исках да продължиш. Каза,
че ти било писнало от домакинска работа. Мразеше да гладиш и да чистиш. Не помниш, но
аз взех дъската за гладене и те уверих, че аз ще гладя занапред. И ти направи нещо
невероятно. Имаше ролки в косата си и приличаше на сателит. Заобиколи дъската за
гладене, коленичи и извади члена ми от панталона. Не можех да повярвам на очите си. И
започна да го смучеш, застанала на колене под дъската за гладене. Казвал ли съм ти някога,
че ти беше най-сексапилната жена, която познавах? Мисля си за това всеки ден. Представям
си как ми правиш минет под дъската, ролките падат от косата ти, а ти се трудиш усърдно,
защото ме съжаляваш. Тогава се изпразних в устата ти за първи път и прогорих дупка в
ризата, защото забравих какво правех. В онези дни ме караше да забравям всичките си
грижи, Ейми. Запазих ризата дълго време, защото видът на дупката винаги ме възбуждаше. А
сега… сега не е честно… Иска ми се да умра, тъй като не помниш каква страхотна жена
беше. Копнея да не беше толкова луда. Мамка му, не мога да понеса болестта ти.
Той изсипа още малко пудра в ръката си и я размаза в окосмяването й, като поспря за
момент, за да целуне вътрешността на бедрата й.
— Може би точно заради това се жениш за някого. Искаш свидетел, който да разкаже на
света, че си бил там. И ти беше там с мен, Ейми. Познавах те.
Той колебливо докосна срамните й устни и пръстите му се навлажниха.
— Това е Мобил, нали?
Той отдръпна ръката си и я погледна. Какво, по дяволите, й ставаше с този Мобил? Тя
му се усмихваше, а очите й искряха.
Внезапно той осъзна какво виждаше в очите й. Разкритието го зашемети с такава сила,
че му се наложи да седна на ръба на ваната, за да се овладее.
Мъгла или не, тя очевидно си спомняше нещо, което той бе забравил. Мобил, Алабама,
във влака за Савана. Канеха се да прекарат медения си месец в Савана и пътуваха натам с
влак. Той нямаше търпение да прави секс с нея, но тя държеше да изчакат до Мобил. Нямаше
да им е за първи път — това се случи още на втората им среща, на канапето в дома на сестра
й, където се мъчеха да не събудят семейството. Точно тогава той разбра, че това бе жената,
за която щеше да се ожени. Тази красива, добродетелна, интелигентна републиканка с
неутолим апетит. През първата им брачна нощ се носеха напред в тъмнината на спалния
вагон, целуваха се, натискаха се и се възбуждаха, но в Мобил имаше нещо, което Ейми
мразеше, и затова го принуждаваше да чака. Накрая хамбарите се превърнаха в кооперации и
търпението му се изчерпа. Тя бързо свали дрехите му, после и своите. Запали лампата и
дръпна завесите. И той я облада, както тя искаше, права срещу осветения прозорец, за да ги
види целият свят. Коравият му член изпълни до край тясното й влагалище, а влакът
вибрираше и тракаше, докато телата им се търкаха едно в друго. Профучаха покрай пътните
бариери и край колите с бели и негри, със страхуващи се от Бога семейства и деца, баби и
бебета, вторачени в дръзката гола курва от Вавилон, докато той я чукаше свирепо. Изпразни
се в нея, когато минаха бавно през кръстовище в центъра на града, а тя извади мокрия му
член и го залепи на стъклото, махайки за поздрав на шашнатите хора по тротоара.
Е, това бе проклетият Мобил.
— Стигнахме ли до Мобил?
— Да, скъпа — отвърна той с дрезгав глас. — Там сме.
Тя се усмихна дяволито.
— Добре.
— Готова ли си за Мобил?
— Готова съм!
— Хайде тогава. Да застанем до прозореца. Това искаш, нали? В Мобил сме.
— Мобил!
— Всичко, което поискаш, Ейми. Хайде да отидем в Мобил заедно.
Той я вкара в спалнята, обвил ръка около кръста й. Изненада се на решителността, с
която Ейми се движеше. Не я бе виждал такава от дълго време. Пусна я и тя дръпна завесите,
но след миг се намръщи.
— Къде отиваме?
— Чакай — каза той и затърси отговор, притеснен да не изпусне момента.
Внезапно осъзна, че задният двор бе потънал в тъмнина. Облегна я на стената и каза:
— Чакай, ей сега ще се върна.
По-бърз от Кларк Кент, той разкопча първите две копчета на ризата си и я смъкна
светкавично. След миг изхлузи панталона и боксерките си, а тя се вторачи в ерекцията му с
интерес.
Затича се из стаята, като палеше всяка лампа, която види.
— Просто стой там! — извика и се втурна към кухнята, а твърдият му пенис стърчеше
нагоре.
Запали и лампите в кухнята и пусна радиото. Литъл Ричард закрещя: „Мили боже, мис
Моли!“
Светлините в задния двор? Ключът бе навън.
