Аз съм късметлийка? Гърдите ми са размазани като палачинки. Мисля си за
момичетата в Камерун и вече ги познавам. По кожата ми има отпечатъци от костите на
Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и
се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на
санитаря.
— Спокойно — казва той. — Спокойно.
Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено.
Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която
може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа.
Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче,
ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.
Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта
свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла.
Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.
— Значи това е прочутото пиано — казва той.
С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.
— Не е настроено. Ама че срам.
Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре
облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни
джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не
хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като
евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са
вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо
вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да
обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си
член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да
го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда
наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.
Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял
в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.
Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С
впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала.
Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да
се опитвам.
Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата
вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам
одеяло и бира и се изкатервам високо.
Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.
Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук.
Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.
— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с
голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.
Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени,
обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха
загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест.
Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от
очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за
богове.
Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони,
пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми
разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж.
Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой
не може да види.
— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало
седем сестри в небето.
Седемте сестри:
Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.
Астеропа — изнасилена от бога на войната.
Калеано — съблазнена.
Електра — съблазнена.
Майа — съблазнена.
Меропа — омъжена за простосмъртен.
Тайгета — съблазнена.
Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все
едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион
е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от
мъж като Орион.
Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.
Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъчен спомен, звезда,
съблазнена от морски бог. Представям си как Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си
в океана. Солената вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.
Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето. Сестрите. Вслушвам се в
дрезгавото им шепнене.
Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото. Все още усещам вкуса на
Джоунс! Виждам го в течното време, което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски.
Никога не съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна светлина,
