столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като звезди към центъра ми. Охранители
като Джоунс обикалят мястото. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се
забелязват нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира, обличам се,
хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам нищо и се връщам при колата. Грабвам
ризата на Джоунс от седалката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз я
взех… ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше да мине, преди тази остра
мъжка миризма да изчезне от света? Подкарвам бавно.
Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой друг е виждал. Падащите
звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е
всичко. И си луд, ако вярваш в нещо друго.
През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди
и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с
кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И
отново в Джоунс.
Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя.
Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз
съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна
тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.
В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище
на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от
влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и
копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо
като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони
по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре.
Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да
бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната
джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина.
Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.
Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са
големи, пепелниците — мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на
венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка
изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.
Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали
разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.
СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА
Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши
издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е
гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и
мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху
факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество.
Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми
се овлажняват с всяка изминала секунда.
Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на
боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това
ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел
е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.
Обикалям го, придърпвам стол зад него и сядам. Над рамото му виждам отражението ни
в огледалото. Той също го поглежда. Идеалният образ на жена и любовник.
Прокарвам ръка по гърба му. Мускулите му се стягат. Знам, че копнее за повече, за по-
живо нападение върху сетивата му: камшика. Карам го да чака. Облягам се на стола, вдигам
крак и опирам острото си токче между лопатките на раменете му, като го побутвам напред.
Той изстенва, а тялото му се извива. Знам колко точно болка иска и от колко се нуждае.
Тялото ми отговаря на реакцията му. Кожата ми се нагорещява. Скритата ми съблазнителка
изскача на бял свят — скритата жена, която Даниел разпозна и на която ме представи.
— Откъде знаеше, че ще си падна? — попитах го в нощта, когато се запознахме.
— Видях скритата ти съблазнителка. Исках да я опозная. Исках да я опитам.
Аз също.
Така започнахме.
Запознахме се на музикално събитие. Присъствах там, за да го заснемала ръководство,
рекламиращо местни групи. Бях сама, както обикновено, когато работя. Облякох се строго,
за да не ме притесняват — войнишки ботуши, черен военен панталон с колан с капси,
спортен сутиен, гол корем, разкриващ татуировките ми.
Беше гореща нощ и от асфалта лъхаше жега. В кръчмата открих, че залата за концерти е
голямо пространство на втория етаж, което бързо се изпълваше с почитатели на
