за последното парче светлина над планините, преди слънцето да залезе. Разтваря краката ми
широко и слага ръка на рамото ми, сякаш се страхува, че ще скоча от леглото. Не греши. Това
не е каквото исках — той ме контролира напълно и няма никакво опитомяване или нещо
подобно. Извивам врат и виждам пениса му, дълъг и твърд. Той го гали енергично, после се
смъква върху мен и прониква във влагалището ми. Затварям очи и се намръщвам. Един
опитен тласък и съм прикована към чаршафите като пеперуда върху дърво. Изстенвам от
болка, но той не обръща внимание на намека ми. Чука ме свирепо и не забавя. Но не издава
и звук. Няма стонове и охкания, нищо, което да демонстрира удоволствие.
Лунната светлина от прозореца се отразява в тавана. Гледам сенките, които танцуват по
него, но не могат да ме разсеят от болката. Вдигам ръце, като си мисля, че ако ги опра в
гърдите му, той ще забави. Движението ми предизвиква неочаквана реакция. Той сграбчва
китките ми и ги натиска в матрака. Ритам диво, но не ми обръща внимание, вероятно дори
не усеща ударите. Членът му влиза и излиза от мен, самоуверено и методично.
Инстинктивно, въпреки желанието ми, хълбоците ми се повдигат в отговор. Влагалището ми
се стяга и овлажнява. Болката не намалява, но и не се влошава.
Той се притиска към мен, размазвайки гърдите ми. Пот потича от горещата му кожа по
моята. Долавям острия му аромат на мускус. Заравя глава във врата и косата ми. Движи се в
мен и мърмори на странен език, който не чувам добре. Страхът и гневът ми се изпаряват,
заменени от учудване. Той е някъде далеч от мен и не мога да го последвам. Дали ме вижда
там? Дали съм в мечтания му пейзаж? Той ме избра. Макар че с това лице и очи би могъл да
си осигури всяка жена. Искаше мен. Но сега не е с мен.
— Спри — казвам.
Не ме послушва и опитвам отново.
— Спри за секунда — повтарям. — Къде си?
Последното, което очаквах, бе, че ще ме сграбчи за лицето. Две едри ръце държат
главата ми здраво. Устните му докосват моите, когато заговаря.
— Какво имаш предвид?
— Където и да си, аз не съм там. Аз съм тук.
Не отговаря, а само въздъхва и продължава да чука като двигател, който не може да
спре. Боря се с него и се опитвам да го спра, но е прекалено силен. Бута ме надолу и
приковава ръцете ми между двама ни.
— Нараняваш ме — изохквам.
— Тогава ме накарай да спра. От какво се страхуваш? Мога да го понеса.
Напрегнатите му думи, нуждата и желанието му ме объркват. Сега аз нямам отговор.
Дали иска да го удрям в лицето, или да стискам топките му, докато изпълни онова, което му
наредя? Това не съвпада с фантазията ми.
— Моля те, просто забави.
— Накарай ме.
— Какво?
— Накарай ме — повтаря с умолителен тон.
Това ме притеснява.
— Не мога да те накарам. Ти си два пъти по-силен от мен.
— По дяволите, ужасно си упорита.
Не загрявам дали ми се присмива, или го прави от отчаяние.
— Майната ти. Не съм добиче. Не можеш да ме пречупиш.
— Пречупил съм всичко.
Мъката и безнадеждността в гласа му ме озадачават. А той май дори не знае, че са там.
— Не можеш да ме пречупиш — повтарям с разтреперан глас.
В очите ми набъбват сълзи, но отказвам да заплача.
— Няма да спечелиш.
Кратко мълчание. После глас в тъмното.
— Винаги печеля.
Устата му покрива моята, езикът му се плъзва вътре. В гърлото ми се оформя протест,
но се изпарява бързо. Членът му приковава цялото ми внимание, тласкайки силно както
преди да го прекъсна. Господи, толкова е болезнено и толкова хубаво в същото време.
Движението на бедрата му, начинът, по който основата на пениса му се търка в клитора ми,
гладкият прът от плът, който ме изпълва, сякаш е роден за мен. Ноктите ми се забиват в
гърба му, устата ми захапва рамото му, когато свършвам. Още няколко тласъка и той спира
рязко, като че ли е загубил интерес. Почива си върху мен, сърцата ни бият заедно. Мускулите
ми са стегнати с такава сила около члена му, че не би могъл да излезе от мен. Но той не
издава и един стон. И не се празни.
Главата му лежи на рамото ми, дишането му е спокойно и бавно. Смея ли? Докосвам
леко влажната му коса — предпазлив опит да покажа топлота. Но в мига, когато усеща
докосването, той се надига и изплъзва от мен, после се претъркулва и се свива като дете.
И заспива.
… хиляда и пет…
Вторачвам се в тавана. Над покрива на къщата звезди летят по безоблачното небе.
Всичко отдолу спи. Коне и бикове — и всичките мъже край тях. Всички са в безопасност в
домовете си, освен мен. Ръката ми се протяга към сплъстената му коса. Никой никога не ме
е чукал здраво като него, а и никога преди не съм свършвала по този начин. Чудя се дали да
го събудя. Надявам се да обвие ръце около мен и да ме прегърне, но мисълта за грубостта му
ме сдържа. И защо не се изпразни? Защо ме чука така свирепо, без никакво удоволствие за
самия него? Само за да докаже, че може?
Е, вероятно това бе причината: копелето просто можеше да го направи. Остави го на
мира, нареждам си. По-добре да спи, отколкото да се събуди и да ме пребие. Извадих
късмет, че не го направи по-рано. Преди ми се е случвало да не съм късметлийка. Търкулвам
