Всичките й приятели са свикнали и примирили с това. Дори аз почти го приемам, но
срещите ни са специални. Обясних й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е
истински отдадена на играта.
Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме подразни, за да проявя
снизхождение към нея. Пристъпя напред и ме побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре.
Ръката й автоматично се насочва към члена ми.
— Липсвах ли ти? — ухилва се тя, докато масажира пениса ми.
Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и можем да сме голи, но
Еванджелин не иска да докосвам интимните й части, нито тя моите. Намерили сме начини
да стигнем до края на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да ми е
адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все повече, докато шамаросвам
задника й, а не мога да усетя точно какво й причинявам.
Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано момиче и веднага се опитва
да се бори с мен, започвайки борба, която със сигурност ще спечеля.
— Няма ли да кажеш, че съжаляваш? — питам, като приковавам ръцете й към стената
над главата.
Бузите й са зачервени, а дишането — учестено, когато се предава на мъжката ми сила.
Знам, че кратката обездвиженост я кара да копнее да бъде напляскана и изчукана.
— Може би — отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога съм чувал.
Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й склонности, гласът й
можеше да ме възбуди с лекота.
— Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да кажеш, че съжаляваш,
момиче. Закъсня четирийсет и пет минути! Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е
да се прибереш у дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш, не се
тревожи.
Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми се изплези, но се просна
на пода послушно, когато пускам ръцете й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук.
Издърпвам обувките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват шумно.
— Ще получиш четирийсет и пет удара — по един за всяка минута закъснение. Може и
да си мислиш, че това е нищо, но няма да ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп — казвам и
повдигам полата й.
Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно в ушите ми. Обикновено тя се
съблича напълно, но полата й е толкова къса, че буквално виждам задника й и малката
дрешка, повдигната над извивките й, и белите памучни бикини около коленете й.
Членът ми се притиска към корема й и тя прави всичко възможно да ме накара да се
изпразня в панталона, като се гърчи и се бута в мен. Забивам пръсти в гъстата й черна грива
и дърпам. Вратът й се накланя назад. Дърпам още по-силно и тялото й се загърчва от
удоволствие.
— Стой кротко, Лора. Така ще ти хареса повече. Ще броиш вместо мен, а ако сгрешиш,
почваме отначало. Но знам, че няма да сгрешиш — казвам строго.
Тя ме поглежда с леко отворени влажни устни, широко отворени искрящи очи и
тръпнещи ноздри. Нуждата й да бъде напляскана личи ясно като татуировка по кожата й.
Наясно съм какво й действа и знам как да я отведа във вълшебното място само със звука на
гласа си и просто оскубване или щракване на пръстите ми.
Пускам косата й и от устните й изскача лека въздишка. Задникът й е точно пред мен,
закръглен, блед и идеален. Лора има достатъчно месо по костите си, което прави дупето й
великолепно за напляскване. Прекалено слабите момичета ме карат да се страхувам, че
може наистина да ги нараня. Обичам задници, които са достатъчно широки да понесат
сериозно наказание и трябва да ги плясна няколко пъти, за да покрия цялата буза. Слагам
лявата си ръка на кръста й и палецът ми докосва леко горния ръб на ануса й. Иска ми се да
го вкарам в сладката набръчкана дупка, но запазвам това за Еванджелин. С Лора само
танцуваме по ръба на желанието си и се стремим да се задоволим с ограниченията.
Притискам тялото й надолу, за да не може да се загърчи след първия удар. После вдигам
ръка и я стоварвам върху дясната й буза. Чувам плясъка и виждам кожата й да порозовява.
— Един, господине — казва тя високо и ясно.
Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна, макар и просната в скута
ми. Но ако си върша работата добре, накрая вече скимти измъчено.
Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после наказвам по същия начин и
лявата й буза.
— Две, господине — казва тя послушно.
Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтривам ръка в плътта й, готов
да мина към следващото ниво.
— Стани — нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.
Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го извадя и да се погаля поне
за минута, но знам, че това ще ме отведе до опасна територия. Ако устата й се доближи до
него, колкото и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам в панталона
и решавам да удовлетворя възбудата си по друг начин. Лора отново ме поглежда умолително
и ми показва колко е възбудена.
— Наведи се над леглото — казвам и тя отива до него.
Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще я видя наведена, но и
