„Селестинското пророчество12“ и ме обвиняваше, че съм енергиен вампир, но си мислех, че
се шегува. Оказа се обаче, че е говорела напълно сериозно. Лили беше откачена на тема
„Нова ера“ и както самата тя се определяше, бе „мисионерка, монахиня и работохоличка“.
Работеше седемдесет часа седмично в студиото, продаваше кичозни будистки украшения и
безполезни мехлеми, популяризираше холистиката и мистицизма, ядеше само кафяв ориз, не
правеше секс, спеше по пет часа на нощ на постелка на пода, лишаваше мозъка си от мечти и
кислород и дори живееше във фитнес центъра „Нова зора“ от четири години. Лили беше в
секта.
Фитнес „Нова зора“ не беше типичната секта. Обичайните показатели отсъстваха.
Нямаше водач от мъжки пол с дълга коса, привличащ сексуално членовете. Нямаше
изолирано имение или зловещо очакване на Армагедон13, нямаше печатни памфлети,
провъзгласяващи края на света. „Нова зора“ имаше студиа навсякъде и предлагаше безплатни
курсове и лечебни сеанси на посетители, които идваха за първи път. Имаше си бизнес модел
и легионите й, лоялни и себеотдадени като всяка друга група религиозни откачалки, бяха
целомъдрени продавачи, твърдо решени да постигнат добра печалба за центровете си. Бяха
усмихнати, дружелюбни, привлекателни младежи, които приветстваха всеки с отворени
обятия.
Трябва да призная, че никога не съм се интересувал от йога. Отидох на курса само
защото беше безплатен и заради рекламата, която видях в „Старбъкс“. На нея имаше снимка
на красива брюнетка в бял лен, седнала в поза „Лотос“ и ухилена замечтано. Беше черно-
бяла и не много добре заснета, но се виждаха очертанията на интимните части на момичето.
Купих си чифт пантофи за тай чи и взех влака до Копли.
„Нова зора“ бе сгушена между книжарница „Барне и Нобъл“ и „Бъргър Кинг“. Със
същия успех можеше да е „Кървс14“, видеотека или приют. Бях посрещнат от момиче с
бръсната глава и фигура на сърна, не по-възрастно от двайсет и пет години. Името му беше
Дейзи. Дейзи разтри раменете ми, провери чакрата15 ми и ме поведе към задна стаичка за
консултация. Настани ме върху синя гумена постелка, която миришеше на потта на милиони
вегетарианци. Нагласи крайниците ми, все едно че бях разпънат на кръст, и постави
вибриращо устройство с бъбрековидна форма на корема ми, после на гърдите, разочароващо
избягвайки зърната, после го прокара по вътрешната част на бедрата ми, по прасците и
надолу до ходилата.
— Имаш много блокирани меридиани — каза Дейзи.
— Така ли?
Тя изключи устройството и постави ръцете си на корема ми. Натисна лишената от
мускули плът и замасажира тлъстината, покриваща подутите ми жлези.
— Усещам ги ясно — каза тя, като натисна толкова силно, че едва не се напиках. —
Можем да ги оправим. Ще се изненадаш какъв резултат ще имат върху здравето и
самочувствието ти само няколко сеанса. Някои от лечителите ни вършат чудеса.
— Мисля, че и малко сок от червени боровинки ще свърши работа — пошегувах се, но
тя не се засмя.
— Ако се запишеш сега, можем да ти осигурим четири половинчасови сеанса само за
петстотин долара. Обикновено вървят по сто и петдесет единия, но виждам, че имаш
отворено сърце.
— Е, дойдох най-вече заради йогата, но благодаря — отвърнах.
— Не е нужно да вземаш решение веднага. Ще поговорим след курса.
Тя сложи ръка под главата ми, затвори очи и повдигна тялото ми в седнало положение.
Движенията й приличаха на смешен танц, а не на грацията, която идва с истинските
тренировки. Седна срещу мен, скръсти ръце и се вторачи в очите ми с нещо, което приех за
сексуален намек. Номер в продажбите? Дейзи си пое дълбоко дъх.
— Замислял ли си се някога за собствената си сила? Имам предвид, чудил ли си се
искрено? — попита тя. — Чувствал ли си някога, че притежаваш огромен запас от енергия,
която протича през теб и останалата част от света? Нещо като сила, в чието съществуване си
напълно убеден?
— За сексуална енергия ли говориш? — усмихнах се флиртаджийски.
— Нещо подобно — отговори тя, запазвайки спокойната си поза и култовия поглед. —
Но е повече любовна енергия, нещо като телефонна линия, която ни свързва и ни позволява
да споделяме информация и мъдрост.
— Аха.
— Чувал ли си някога историята за маймуните? — попита тя.
— Бонобо16?
— Не знам дали са били бонобо — продължи. — Но бе публикувано проучване за два
острова с две отделни общества маймуни. Един ден на единия остров, женска маймуна ядяла
плод, който расте и на двата острова. Решила, че вместо да го изяде направо от дървото,
първо ще го измие в потока. Започнала да мие плодовете си, преди да ги яде и научила и
другите маймуни да го правят. След известно време всички маймуни на острова миели
плодовете си, преди да ги ядат, което е страхотно. Но най-великото е, че скоро след това, без
никакво външно влияние или насока, маймуните на другия остров започнали също да мият
плодовете си!
— Невероятно!
— Нали? — усмихна се тя. — Това е неопровержимо доказателство за съществуването
на тези споделени енергии, които протичат между нас. Тук, в „Нова зора“, искаме да научим
хората как да овладяват тази енергия, да я използват за добро и да отхвърлят злото.
