Не можех да чета повече. Влязох в любимата си порно страница, за да си прочистя
мозъка. Нарича се „Похотливи лекарки“. Кликнах на видео с две жени и пациент с превръзка
на коляното. Лекарката и сестрата, едрогърди и руси, го съблазниха да си направят тройка.
Идеята е една и съща всеки път, само актьорите са различни. Харесва ми. Увеличавам звука
и се вслушвам в стоновете на младата сестра, която пациентът чука на задна прашка.
Лекарката, седнала разкрачена на болничното легло, махна на сестрата, за да я подкани да я
излиже. Внезапно обаче се случи нещо странно. Вместо да сведе глава към клитора на
лекарката, сестрата се вдигна нагоре. Двете жени се спогледаха и сестрата облегна глава на
гърдите на лекарката и сякаш изпадна в екстаз. Лекарката погали нежно главата й, целуна я,
а сестрата прошепна нещо, което прозвуча като „мамо“. Дори мъжът с превръзката бе
трогнат и започна да чука по-нежно.
Бих дал всичко, за да съм част от тази света троица.
ВАЖНИ ПРЕДМЕТИ
Лицето ми бе толкова горещо, че можех да изпържа яйце върху него. Но въпреки това
реших да изпълня плана си. Нахлух в кабинета на професор Гордън, метнах предложението
си на бюрото му и казах:
— Казвам се Джулия Лоу и искам да засмуча члена ти.
Той пребледня като платно и изпусна химикалката си.
Посочих предложението си с трепереща ръка.
— Това е за проекта ми по антропология. Разбираш ли? Трябва да представя уменията
си за участие и наблюдение върху част от общественото, поведение, затова избрах феномена
на отношенията между студенти и преподаватели. Не искам да кажа, че ще се преструваме
на влюбени или нещо такова — успокоих го. — Само физическа връзка, а аз ще наблюдавам
промените в обществените ни отношения. Планирам да започна веднага, като се пъхна под
бюрото ти и ти направя минет.
Професор Гордън, вече зачервен не по-малко от мен, взе проекта ми и провери, че вътре
пишеше същото. Потвърди, че му казвам истината, или пък просто се опитваше да върши
нещо, докато се съвземаше от шока.
— Не нося сутиен — казах, за да му помогна да се настрои по нужния начин.
Той заекна нещо неразбрано, от което долових само думата „неетично“.
— Неетично, друг път! — възразих енергично. — Не съм записана в нито един от
класовете ти. Дори не съм в твоя факултет. Не говоря руски и не изпитвам желание да го
науча. Никога няма да си в положение да ме оценяваш. Нито ти, нито някой от близките ти
колеги. Затова избрах теб.
Всъщност това не беше вярно. Причините, които му изброих, бяха само заблуда.
Истината е, че го избрах, защото му бях дала най-високата оценка от собствената си таблица
за оценяване на професори: ГДГИ (Трябва да го имам). През последните три седмици
проведох изчерпателно проучване на професорските интимни части, оценявайки ги по
следния начин: НПНВ (Невалиден поради напреднала възраст), ПФУ, АХА, НЛ (Не лош),
ОВ (Определено вкусен) и гореспоменатото ГДГИ. В съответствие с практиката на
университета и моите собствени идеи, проучването ми бе равностойно по отношение на
пола. Единствената разлика бе, че с професорите от женски пол добавях и ВНППД (Винаги
носи пола, по дяволите).
Е, добре, може ли да призная още нещо? Оценката на Гордън дойде още преди проекта.
Много преди него. Желаех проклетото копеле от година. И благодарение на семинара по
антропология, най-после събрах смелост да си измисля оправдание.
Наблюдавах Гордън от дълго време. Или по-точно, наблюдавах тежката, могъща
издутина в панталона му. Говорим за нещо страшно сериозно, почти прекалено хубаво, за да
е истина. Желаех го, но той бе толкова сдържан и интелектуален.
Но сега трябваше да работя по проект за човешкото поведение и си помислих: добре,
интелект за интелектуалеца. Струваше си да опитам. Можех да се престоря, че е закачка или
шега. А ако всичко друго се провалеше, щях да стоваря вината върху антропологията.
Обектът на еротичните ми желания сега заекваше нещо за възрастта ми.
Е, бях подготвена за това. Извадих шофьорската си книжка, която сочеше, че съм на
двайсет и две години.
— Не, аз… аз… не исках да кажа, че е незаконно — промълви той, чаровно объркан и
смутен. — Просто имах предвид, че в сравнение с мен си…
— Жизнена и желана — прекъснах го. — Не лъжи.
Заобиколих бюрото му и се настаних върху него, близо до стола му.
— Откога? — попитах. — Откога не си се чувствал жив?
Той отмести очи настрани.
— Това е… това няма значение.
— Глупости. Това е най-важното — възразих и се протегнах към ципа му.
Той се опита да ме отблъсне.
— Джулия… не разбираш.
Поех сериозен риск (това можеше да се тълкува като издевателство) и бръкнах в
боксерките му.
Замръзнах.
Беше студен. Студен и неподвижен като гума. Беше гума! Беше фалшив!
Ококорих се шокирано.
Той отказа да ме погледне в очите.
— Професоре… какво… — заекнах стреснато.
Дали беше травестит? Дали бе роден като ухилено момиченце с панделка в косата?
Дали шокираните му родители все още се чудеха какво бяха объркали с малката си
Джорджина?
Гласът му бе тъжен и накъсан.
— Преди около десет години имах… стана инцидент…
Бях прекалено зашеметена, за да разбера.
— Какво? Какво имаш предвид?
