Кинг се понацупи и забарабани раздразнено по крака си под ослепително белия панталон на униформата.
— Вероятно не мога да виня секачите за възмутително паянтовите постройки — рече той.
Между двамата зейна пропаст, която Ричард трябваше да прескочи. Той стисна зъби и понеже напоследък благодарение на Кити съзнаваше повече от всякога, че притежава сила, погледна Кинг право в очите.
— Надявам се, уважаеми господине, да не стоварите вината върху Нат Лукас.
Кинг подскочи като ужилен и го погледна ужасен.
— Няма такова нещо, Морган. И таз добра, да виня началника на дърводелците, когото сам съм назначил! Нима си допускал, че съм толкова глупав! Не, виня само майор Рос.
— Не бива да вините и него, уважаеми господине — натърти Ричард, без да трепне. — Тръгнахте си от острова преди година и осем месеца, седмица-две след това хората тук се увеличиха от сто четирийсет и девет на цели петстотин. Докато ви нямаше, населението скочи на хиляда и двеста души, че и отгоре. След „Кралица“ ще се увеличи още повече, при това с ирландци, повечето от които дори не знаят английски. Това, капитан Кинг, просто не е мястото, което оставихте. Пък и се радваме на добро здраве — живеехме тежко, но се справихме. Сега най-малко една трета от хората, които трябва да изхранваме, са болни, за капак трябва да озаптяваме и отрепките, които ни пращат от Порт Джаксън, за да се отърват от тях — изпечени негодници са. Сигурен съм — продължи той, все едно не забелязваше, че Кинг е все по-възмутен и ядосан, — че докато сте били в Порт Джаксън, сте обсъдили с негово превъзходителство губернатора невероятните трудности, на които той се натъква. Е, тук не е по-различно. През последната година и осем месеца секачите ми набичиха хиляди и хиляди кубици дървен материал. Невинаги имахме време да оставим дървесината да изсъхне както трябва — непрекъснато прииждаха нови и нови хора, които трябваше да подслоним някъде. Може да се каже, че майор Рос, Нат Лукас, аз и мнозина други бяхме между чука и наковалнята. Но никой няма вина. Най-малкото в тази част на света.
Ричард зачака, все така вторачен в Кинг. Погледът му не бе раболепен, в него обаче нямаше и следа от непокорство или неуважение. „Ако този човек иска да оцелее — помисли той, — длъжен е да се вслуша в думите ми. Инак ще се провали с гръм и трясък и накрая Корпусът на Нов Южен Уелс ще се разпорежда из острова като да му е бащиния.“
Избухливият келт у Кинг се бори близо минута с трезвомислещия англичанин, накрая заместник-губернаторът отпусна отчаяно ръце.
— Чух те много добре. Мисълта ми обаче бе, че така не може да продължава. Държа, каквото се строи, да е направено като хората, дори и това да означава някои да живеят по-дълго под навеси от платнища. — Настроението му се промени. — Майор Рос ме уведоми, че реколтата ще бъде чудесна — и тук, и в Куинсбъро. Много декари, и всички непокътнати от стихиите. Защо да си кривя душата, това е постижение. Но трябва да сложим мъже, които да въртят хромелите. — Кинг погледна яза, който още си стоеше здрав и невредим на мястото. — Трябва ни воденица, Нат Лукас твърди, че можел да направи.
— Не се и съмнявам. Може да му попречи само липсата на време и на дървен материал. Ако му доставите дървесина, той ще намери време.
— И аз съм на същото мнение. — Кинг се дръпна, така че да не го чува никой, и погледна съзаклятнически Ричард. — Майор Рос ми каза още и че си варил ром — за всеки случай. И че между март и август, когато не е имало нито ром, нито кораби, тъкмо произведеното от теб е спасило Порт Джаксън от размирици.
— Така е, правих ром, уважаеми господине.
— А казаните и тръбите у теб ли са?
— Да, уважаеми господине, държа ги на скришно място. Но те не са мои, те са държавна собственост. Пазя ги само защото майор Рос ми ги повери.
— Най-лошото е, че ония продажни типове, капитаните на корабите, не се свенят да продават казани за варене на спиртни напитки и на частни лица. Подочух, че Корпусът на Нов Южен Уелс и някои от най-заклетите престъпници сред каторжниците варели тайно ром. В Порт Джаксън захарната тръстика не вирее, тук обаче си расте наравно с бурените. На остров Норфолк би могло да се произвежда ром. Губернаторът на Нов Южен Уелс трябва да реши дали и занапред да го внася от хиляди километри на баснословни цени, или да се заеме да го произвежда тук.
— Негово превъзходителство губернатор Филип надали ще се съгласи.
— Така си е, но и той няма да векува на този пост. — Кинг изглеждаше много разтревожен. — Здравето му е разклатено.
— Не се притеснявайте, драги ми господине, за събития, които предстоят в далечното бъдеще — каза Ричард, вече поотпуснат.
Беше прескочил пропастта, нямаше да си има неприятности с Кинг.
— Така си е, прав си — съгласи се новият заместник-губернатор, сетне се понесе към кабинета си, където да прекара час-два и може би да си капне съвсем мъничко портвайн, колкото да разсее еднообразието.
