Той победи и без малко не умря. Никога от изнамирането на барута и употребата на оръдия, при нито една морска битка моретата не бяха потрепервали от такова поражение.
От тринадесет линейни кораба, съставящи — както вече казахме — френския флот, само два успяха да се спасят от пламъците и да се изплъзнат от ръцете на врага. „Л’Ориан“ бе взривен; друг кораб и една фрегата бяха потопени, девет единици бяха заловени.
Нелсън се държеше геройски през време на цялата битка; търсеше смъртта, но тя не го прие; той бе само жестоко ранен. Снаряд от загиващия „Гийом Тел“ пречупи една рея на „Вангард“, където се намираше Нелсън, и пречупената рея го перна по челото тъкмо когато той вдигаше глава, за да разбере причината за ужасния трясък, смъкна кожата на челото върху единственото му око и като бик, ударен с боздуган, го строполи на палубата, удавен в собствената му кръв.
Нелсън сметна, че раната е смъртоносна, повика капелана, за да получи опрощение и да му предаде последните привети за своето семейство; но заедно със свещеника се бе качил и хирургът. Той прегледа черепа, който беше незасегнат; отпрана беше само кожата на челото, увиснала до устата.
Когато тя бе възстановена на мястото си, залепена и превързана с черна превръзка, Нелсън вдигна падналия рупор и възобнови рушителното си дело, като извика: Огън! В омразата на този човек към Франция имаше нещо титанично.
На 2 август в осем часа вечерта, както казахме, от френския флот бяха останали само два кораба, които се приютиха в Малта.
Един лек кораб отнесе в двора на Двете Сицилии и в английското адмиралтейство вестта за победата на Нелсън и за унищожението на нашия флот. В цяла Европа се разнесе радостен възглас, който отекна дори в Азия, толкова много светът се боеше от французите и ненавиждаше революцията им!
Особено неаполитанският двор, отначало побеснял от гняв, сега бе обезумял от щастие. Писмото се получи, разбира се, от лейди Хамилтън, на която Нелсън съобщаваше за победата, затворила в Египет тридесет хиляди французи заедно с Бонапарт.
Бонапарт, героят от Тулон, от 13 вандемиер25, от Монтеноте, Дего, Аркол и Риволи26, победител на Болийо, Вурмсер, Алвинци и принц Карл27, спечелил битки и взел за по-малко от две години сто и петдесет хиляди пленници, седемдесет знамена, петстотин и петдесет тежкокалибрени и шестстотин полски оръдия, пет понтонни парка; честолюбецът, нарекъл Европа къртича дупка и заявил, че велики империи и истински революции е имало само на Изток; смелият пълководец, който на двадесет и девет години беше по-велик от Анибал и Сципион, бе пожелал да завладее Египет, за да достигне славата на Александър и Цезар, а ето че беше затворен, отстранен, заличен от списъка на бойците; в този огромен хазарт на войната той се бе озовал най-после пред по-щастлив или по-ловък играч от самия себе си. Върху огромната шахматна дъска на нилската долина, където пионки са обелиските, конници — сфинксовете, където офицерите се наричат Камбиз, царете — Сезострис, цариците — Клеопатра, той получи мат!
Любопитно е да преценим ужаса, вдъхван на европейските владетели от имената на Франция и Бонапарт, по подаръците, с които даряват Нелсън, полудели от радост, като виждат Франция унизена и смятат, че Бонапарт е погубен.
Изброяването им е лесно: преписваме го от списъка, съставен саморъчно от Нелсън:
От Джордж III — лордска титла и златен медал;
от камарата на общините — за него и двамата му най-близки наследници — титлата Нилски и Барнъмтърпски барон, с рента от две хиляди английски лири, която започва от деня на битката — 1 август 1798 година;
от камарата на лордовете — същата рента, при същите условия, от същата дата;
от ирландския парламент — пенсия от хиляда английски лири;
от Източноиндийската компапия — еднократно десет хиляди лири;
от султана — елмазен аграф с победно перо, оценен на две хиляди английски лири, и разкошна туба, оценена на хиляда лири;
от майката на султана — кутия, украсена с елмази, оценена на хиляда и двеста английски лири;
от краля на Сардиния — табакера с елмази, оценена на хиляда и двеста английски лири;
от остров Дзанте — сабя със златна дръжка и бастун със златна топка;
от град Палермо — табакера и златна верижка върху сребърен поднос;
най-после — от приятеля му Бенджамин Хелоуел, капитан на „Суифтшър“ — един типично английски подарък, и би имало голяма празнина в това изброяване, ако не го споменем.
Казахме, че корабът „Л’Ориан“ е бил вдигнат във въздуха; Хелоуел успял да прибере голямата мачта на борда на своята фрегата; след това заповядва на корабния дърводелец и на ключаря от мачтата и обковката й да изработят ковчег, украсен със следната плочка в удостоверение на произхода:
„Потвърждавам, че този ковчег е изработен изцяло от дърво и желязо от кораба «Л’Ориан», спасени и прибрани в командваната от мен кралска фрегата в залива Абукир.
