енергията на нефта се съдържа във водорода, а не във въглерода, очевидно е, че ако извадя въглерода от
уравнението, отново ще разполагам с енергия. - Повтори мисълта, за да наблегне на основното. - Не заб-
равяйте, че... хм... енергията е във водорода, а не във въглерода.
- Разбирам.
- С други думи, не м и трябват въглища, нито петрол, нит о природен газ. Трябва м и с амо водород.
- Но това е блестящо! - възкликна Томаш, койт о внезапно излезе от летаргията си. - Блестящо.
Орлов поклати глава с недоумение.
- Не разбирам. Какво му е пред имството?
Къмингс присви очи. Дебела глава имаше този руснак.
- Добре, да видим. Какво прич инява покачването на темпе ратурата на планетата? - попита той,
демонстрирайки професионално търпение.
- Според онова, което казват женч овците еколози, прич ината е в използването на петрола.
- Който е въглеводород - побърза веднага да каже англичанинът. — Забележете: при изгарянет о на
петрола протича процес, обратен на фотосинтезата. С други думи, водородът се освобождава от
въглерода и се свързва с кислорода. И понеже остава сам, въглеродът също се свързва с кислорода,
създавайки ново съединение. Как се нарича... хм... това съединение!
- Въглероден диоксид — повтори Филипе, без да губи вре ме.
- А кое съединение е главният виновник за парниковия ефект, който води до... хм... затоплянет о на
планетата?
- Въглеродният диоксид - повтори геологът.
- И какво става, ако от немем въглерода от уравнението?
- Не се образува въглероден д иоксид, защот о няма въгле род.
Къмингс погледна Орлов, давайки да се разбере, че не е нужно да се добавя нищо повече.
- Разбирате ли сега какво е предимствот о от изгарянет о само на водород?
- Да.
- Ако махнем въглерода и останем само с водорода, задър жаме енергийната стойност на горивото и в
същото време преставаме да изхвърляме въглероден диоксид в атмосферата. Това решение е печелившо,
откъдето и да го погледнеш. Печелим повече енергия... хм... при това чиста енергия.
- Чист ият
- Разбира се! - възкликна Към ингс, почт и възм утен от въпроса. - Литър водород притежава три пъти
повече енергия от литър бензин.
- Хм.
- И така едновременно решаваме два проблема: спираме затоплянето на планетата и преставаме да
зависим от петрола, като използваме най-разпространения елемент във вселената, за да получим
горивото, което ни трябва.
Орлов се размърда във фотьойла, осмисляйки чутото.
- Това никак няма да се хареса на работ одателите м и - отбеляза той мрач но. - Ако тази идея се развие
и стане публично достояние, те ще останат без работа. - Направи пауза. - И аз също.
Къмингс поглади бялата си брада.
- Да, разбирам, че това... хм... не е много доб ре за нефтена та пром ишленост, така е.
Руснакът посегна към оръжието си.
- Ще се наложи да направим нещо по въпроса, не ви ли се струва?
Англичанинът погледна с ужас автоматичното оръжие в ръ цете на Орлов.
- Почакайте, има още един проб лем за разрешаване - бързо добави той, докато погледът му нервно
сновеше между оръжието и руснака.
- Проблем ли? Какъв проблем?
- Откъде ще вземем водорода?
Орлов сякаш не схващаше въпроса.
- Ами... нали вие споменахте, че три от всеки чет ири атома във вселената са водородни?
- Казах, да. Действително е така.
- Тогава какъв е проб лемът?
- Факт е, че седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса е водород. Но аз добавих
още нещо, не си ли спомняте?
Орлов се помъчи да си спомни, но не успя.
- Какво?
- Обясних, че водородът, макар и в огром но изоб илие, не понася да е изолиран. Обича да се свързва с
други атоми.
- А, да - усмихна се руснакът. - Същинска курва.
- Ами... хм... точно така - прошепна Къмингс, поглеждайки нагоре. - Лекотата, с коят о водородът се
свързва с други атоми, е причината, поради която рядко се срещат самостоятелни водородни атоми.
Лицето на руснака се разля в усмивка.
- Вярно - възкликна т ой. — Наистина споменахте за това, така си е. - Кръстоса крак върху крак
доволен. - Как тогава ще разрешите този проблем?
- Наист ина ли искате да разберете?
- Любопитен съм.
Сега беше ред на англичанина да се усмихне.
- Тогава си вземете нещата и елате с нас.
- Къде?
- Сега... хм... ще видите.
XXXVI
КАТО СТАДО, ПАЗЕНО ОТ ЗЛИ ВЪЛКОДАВ И, ТРИМАТА ПЛЕННИЦИ БЯХА съ проводе ни до д жиповете. Томаш и Към ингс
заеха задната седалка в едната от колите на руснаците, Игор застана на вола на, а Орлов намести
масивното си тяло до него. Стиснал оръжието, той веднага се извърна назад, без да изпуска от очи за-
ловените. Филипе бе отведен във втория джип заедно с други те двама руснаци.
- Къде отиваме? - попита Орлов.
Англичанинът махна към скалите със заоблени била, които се издигаха като червеникави мехури на
хоризонта.
- Към Олга - каза Къмингс. - Онези скални образувания в далеч ината.
Игор огледа целта и се озърна наоколо, за да избере най-краткия път дотам.
- Как се отива? През пустинята ли?
