- Ама какво по дяволите... - изкрещя Орлов, въртейки д иво глава в едната и другата посока с насочено
оръжие.
Уолпа Гордж сякаш увисна в някакво безвремие.
- Хвърлете оръжията на земята! - извика същият глас. - Вдигнете ръце над главата!
За миг всичко замръзна като на снимка - само равнодушно реещият се прах във въздуха нарушаваше
илюзията. Но в тази статична картина нещо помръдна: горе се появи глава, надничаща иззад върха на
зъбера, а след нея и очертание на тяло, изплувало от сянката. Изникнаха някакви хора с широкополи
шапки като каубои и сиви панталони.
- Полиция! - възкликна Орлов вцепенен.
Гласът отново отекна из пролома:
- Няма да повтарям. Хвърлете оръжията и вд игнете ръце!
Орлов направи знак на хората си и руснаците се хвърлиха зад скалите. Игор дръпна пленниците
настрани и надникна на горе. Прозвуча изстрел, после друг и още един.
В началото гърмежите бяха изолирани, редуваха се изстрел-отговор, но после зачестиха и
положението като че излезе извън контрол. Изстрелите бяха толкова начесто и толкова близо, че
прераснаха в непрекъсната стрелба.
Въздухът около скалата, зад която се намираха пленниците, ехтеше от пукотевицата, пушилка се
вдигаше отвсякъде, където куршумите биеха по камъка или земята.
Томаш се огледа, но в суматохата не можа да различи кой по кого стреля. Видя Игор, който бе заел
позиция до скалата и се опитваше да хване на мушката някой от върха на огромния зъбер, ограждащ
пътеката. Погледна нагоре и не можа да види никой, сякаш полицаите се бяха изпарили като призраци
из пролома.
Усети някаква ръка да го дърпа за ръкава и обърна глава. Филипе му правеше знаци с очи.
- Да тръгваме - прошепна той напрегнат.
- Къде?
- Бързо - каза Филипе с тон, койт о не търпеше възражение.
Приятелят му се увери, че Игор гледа в друга посока, и се прехвърли оттатък скалата, пълзейки сред
храсти и камънаци. Къмингс го последва с неочаквана за годините му пъргавина и Томаш,
преодолявайки нерешителността си, се спусна да ги догони.
Беше гласът на Игор.
Инстинктивно, опитвайки се да се слее с околността и да изчезне, Томаш скочи в някакво сенчесто
място, подобно на малък овраг. Претъркули се на дъното, удари ръката си в ръба на един камък и
превъзмогвайки пронизващата болка, се хвърли напред и се свря сред скалите, търсейки защита.
Гърмежът изтрещя край ушите му с все сила, явно стреляха съвсем наблизо.
Игор беше открил огън след бегълците. Обзет от неудържима паника, Томаш разбра, че играта бе на
живот и смърт. Ако не успееше да ги залови живи, щеше да ги убие. А кой знае, може би вече да не
мислеше да ги залавя, а се опитваше да ги застреля.
Прииска му се да стане и да затича като луд из пролома. Тялото му молеше да го стори, би препускал
като вятър, но малкото останал здрав разум го предупреждаваше, че в мига, в който се надигне, щяха да
го повалят, при това завинаги. Дове ри се на този глас, както слепец се оставя на кучето водач, и се
сниши, свличайки се по надолнището, пълзейки по червената прашна земя, плътно прилепнал като
виеща се змия. Спря за момент, за да се ориентира, и се помъчи да открие другите бе гълци, но Филипе и
Къмингс бяха изчезнали. Явно в отчаяното си бягство всеки беше поел по свой път.
Куршумът изсвистя край ушите на Томаш и звукът му подейства като електрошок. Историкът удвои
усилията си и тялото му се затъркаля надолу, търсейки защита в земята. Спря в подножието на скалата,
надвиснала над пролома, и запълзя сред някакви треви с остри листа, които издраха ръцете му. Добра се
до една пролука в скалата и се вмъкна вътре.
Процепът беше тесен и тъмен. С разтуптяно сърце се огледа наоколо, опитвайки се да попие
особеностите на терена, който го заобикаляше. Знаеше, че не бива да се отпуска, че Игор върви по
следите му, че разполага само със секунди, за да се из мъкне от този миши капан. Скалната цепнатина
продължаваше навътре и Томаш почувства ужасна несигурност. Би могъл отново да изскочи навън, в
пролома, да се промъкне покрай стената, но вероятно Игор щеше да го забележи и да го залови. Беше
рисковано. Можеше да се провре в тъмния отвор и да види накъде води, но най-вероятно бе сляпа дупка,
капан, без възможност за бягство. И това беше рисковано.
Какво да прави?
Стрелбата в пролома не преставаше, накъсана и хаотична. Вслушан в ехтящата пукотевица из Уолпа
Гордж, Томаш усети, че някой се приближава. Беше Игор. След като се убеди, че пътят му към прохода
е отрязан, Томаш се шмугна в отвора и се закатери по посока на светлината. Търсеше опора в издати-
ните, залавяше се за някоя буца пръст, стъпваше на камъка като на стъпало, подхлъзваше се и поемаше
