международното обществено мнение, нито би узаконила военните действия. Ето защо този аргумент
беше прикрит и администрацията на Буш дори отрече войната да има нещо общо с петрола. - Филипе
разтвори ръце. - Но не е възможно да се отрича очевидното. Нима мислиш, че ако Ирак произвеждаше
не петрол, а фъстъци, американците щяха да похарчат цяло състояние, за да окупират страната?
Томаш се разсмя.
- Разбира се, че не.
- Факт ите са налице за този, койт о иска да ги вид и. Още преди войната да започ не, „Халибъртън― на
Чейни вече имаше подписан договор за иракски петрол на стойност седем милиарда долара. И когато
войските настъпиха, неговият оперативен приоритет беше да защити огромните нефтени полета на
Киркук. С влизането си в Багдад американските военни сили се втурнаха да запечатват Министерството
на петрола. Защо?
- Да, сега разбирам.
- С нахлуването си в Ирак Съед инените щат и всъщност осъществиха на практ ика дневния ред на
нефтодобивната промишленост. Планът беше ясен. От една страна, да помогнат на спо-
моществователите си от изборните кампании и на всичките си приятели от света на нефтодобива да
забогатеят. И от друга страна, да предотвратят възможността този петрол да попадне в ръцете на Китай
и Русия. И накрая, да наложат такава геостратегия, която да осигури американското присъствие и влия -
ние в целия Близък изток. С контрола върху Персийския залив и Близкия изток Съединените щати имаха
гарантиран достъп до най-големите световни петролни ресурси в момент, в който петролът в страните
извън ОПЕК вече е прехвърлил своя производствен пик или е на изчерпване.
Довършиха шашлика и виното и се облегнаха на столовете. Германците се бяха умълчали вече,
замаяни от бирата, и атмосферата в бара беше спокойна и малко скучна.
- Да тръгваме ли? - предложи Томаш.
Филипе вдигна ръка и махна на сервитьора, изписвайки под пис във въздуха.
- Момент, да платя сметката.
Сервитьорът се приближи и започна да смята нещо в бележника си. Томаш се загледа в него, но
мислите му се върнаха на положението, в което беше изпаднал приятелят му.
- И отново ще ти кажа - обърна се той към Филипе, - че в цялата тази история има нещо, което не се
връзва.
- Кажи какво имаш предвид.
- Вие сте били чет ирима учени, изучаващи проб лема с глобалното затопляне, нали така?
- Да.
- Но в света има стот ици, може б и хиляд и д руги учени, ко ито изучават същия проблем. Защо
нефтодобивната промишленост ще иска точно вашата смърт? С какво сте по-различни от другите?
Сервитьорът връчи сметката и Филипе му подаде шепа руб ли.
- Наист ина ли искаш да знаеш? - попита той.
- Разбира се.
- Защото ние от крихме нещо.
Томаш го изгледа въпросително.
- Какво?
Филипе се изправи, облече палтото си и се отправи към вра тата на бара.
- Открихме нещо, което ще сложи край на нефтод об ивната пром ишленост - равно каза т ой. - А това
вече нямаше как да ни го простят.
И излезе.
XXI
НАДЕЖДА СЕДЕШЕ НА ШИРОКАТА ДЪРВЕНА ПЕЙКА МЕЖДУ ДВЕ юрти, подпряла крака на широко пънче,
загърната в дебело и меко кожено палто. Юртите приличаха на хлебчета, подредени едно до друго, с
градински пейки помежду им. Отзад имаше гъста редица дървета, отбелязващи началото на гората,
сякаш палатките бяха опрели гръб в стена от стволове и храсти. Рускинята беше оставила на земята до
пейката една газена лампа, чиято треперлива светлина чертаеше призрачни сенки, танцу ващи в нощта
наоколо.
- Е, как си? - поздрави Филипе, когато ст игна до палатката с Томаш, който вървеше подире му. - Къде
ходи?
- Насам-натам.
- Не ми казвай, че си се срещала с Камагън.
Рускинята цъкна сърдито с език.
- Моля те, не ме ядосвай.
Филипе се засмя и обърна глава назад.
- Надя има специален приятел тук. Ед ин стар шаман, койт о и пълни главата с глупост и.
- Не са глупост и, Филка - възнегод ува тя. - Той наист ина притежава свръхестествена сила.
- Каква ти свръхестествена сила? Старецът си е шарлатанин.
- Той разговаря с духове.
Геологьт прихна.
- Май по-скоро разговаря с духовните пит иета.
- Ето, пак започваш.
Томаш се настани на дънера, в краката на Надежда.
- Каква е тази история с шамана?
- Мошеник, койт о баламосва хората - каза Филипе. - Убедил е Надя, че е вълшебник.
Надежда обърна нагоре очи с досада.
- Том ик, не му обръщай внимание. Филка не знае какво говори.
- Аз ли не знам?
- Не, не знаеш.
- А какво според теб прави старият?
- Камагън има мистич на сила - защит и се рускинята. - Трябва да го признаеш.
- Въпросната сила не е мистич на - каза Филипе с иронич на усм ивка, - а мит ич на.
Томаш се размърда на пънчето в краката на Надежда.
- Надя, обясни ми т ова.
Тя направи широк жест с ръка, обхващайки нощта, която се спускаше над юртите.
- Когато прист игнахме тук, т и казах, че този остров е вълшебен, пом ниш ли?
- Да.
- Олхон е едно от главните шамански средища в света. Запознах се с Камагън, докато бродих из
