сметката му и той сам си беше купил билета за самолета, при това в брой, при пристигането си на лети-
щето във Франкфурт. Сигурно е съвпадение, каза си той. Реши да провери тази х ипотеза и тръгна по
Аргайл Стрийт и веднага зави по многолюдната Джордж Стрийт. И чак когато стигна до следващата
пресечка, надникна в огледалните стъкла на един магазин, за да види какво става зад него. Човекът с
тъмния костюм и марковиге очила продължаваше да го следва неотлъчно, стиснал вестника под
мишница.
Нямаше съмнение, заключи, обзет от ужас, наистина го следяха. Сега, когато се бе уверил в
очевидното, пред него с настойчива бруталност изникна следващият проблем, за който бе ше избягвал да
мисли досега. Кой бе този мъж? Кой го беше изпратил? И най-вече, какво искаше от него? Въпросите го
накараха да настръхне, защото отговорите го връщаха неотменно към Сибир и непознатите, които бяха
нахлули в селището от юрти посред нощ и ги бяха преследвали из Олхон до Шаманка, а после и из
Байкал до злополучната полянка в тайгата, където застреляха Надежда.
„Щом този мъж върви по следите ми - мислеше си Томаш, - значи някой го е изпратил. И този някой е
същият, който е наредил да елиминират неудобните учени―.
Петролните интереси.
При тази мисъл го обзе панически страх. Щом убийците го бяха проследили до Сидни, катастрофата
беше неизбежна. Тряб ваше да отложи срещата с Филипе. Ако ги отведеше при него, щяха да убият
приятеля му с хладнокръвието, с което екзекутираха Надежда, а преди това бяха елиминирали
американеца в Антарктида и българина в Пловдив. Хвърли скришом поглед към призрака, който
неотлъчно го следваше, и усети как косите му настръхват от страх. Какво да прави? Да се върне в хоте ла
и да резервира полет за връщане? Но това би означавало да изгуби следата на Филипе. Не, всъщност
имаше още една възможност. Трябваше на всяка цена да заблуди преследвача си.
В мига, в който взе решението, Томаш ускори крачка и се залови да изготвя план. Главата му кипе ше
от идеи, докато минаваше под оживената автострада и после по Бридж Стрийт, без да излиза от голямата
Джордж Стрийт; най-сетне се измъкна от нея и сви надясно по посока на Дарлинг Харбър.
Автомобилното трасе пред него внезапно бе пресечено от внушителния силует на платноходка,
минаваща през Кокъл Бей, и Томаш за миг забрави за преследвача, пленен ог неочаквано то видение.
Само в град като Сидни морето можеше да навлиза така из улиците и опънати корабни платна да се
носят спокойно между сградите, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Но омаята на
пленителния мираж бързо се разсея, заменена от тревога. Томаш се отправи към един паркиран автомо-
бил и надникна в огледалото, уж да оправи косата си, и отново видя човека с тъмния костюм.
„Лепнал се е за мен и не мърда―, заключи той.
Дарлинг Харбър беше приятно място, оградено от постройки с модерна архитектура. Платноходката,
която беше зърнал преди малко, маневрираше пред кея; виждаха се увеселител ните кораби, хвърлили
котва в залива, както и Пирмънт Бридж от другата страна, прехвърлен над водата, по който минаваше
еднорелсов влак с футуристичен вид. Слезе до кея и възползвайки се от момента, в който преследвачът
престана да го вижда, се шмугна бързо в Кокъл Бей Уорф - увеселителния център на яхтклуба. Смеси се
с тълпата и се измъкна от другия край, втурвайки се по алеята сред дърветата.
Погледна назад и не видя мъжа.
За да се увери, че се е отървал от преследвача, той се шмуг на в първата врата на голям търговски
център, който видя от другата страна на кея - Харбърсайд Комплекс, и се скри вътре. Качи се на
ескалатора и отиде в кафенето с масички на терасата от страната на яхтклуба, откъдето се вгледа в
гъмжащото като мравуняк множество в Дарлинг Харбър.
Остана там десетина минути, за да се увери, че мъжът беше изгубил следите му. Постепенно сърцето
му си възвърна нормалния ритъм. Сега вече можеше да се срещне с Филипе. Пог ледна часовника и
разбра, че времето се бе изнизало по-бързо, отколкото му се струваше. Разполагаше с половин час, за да
стигне до мястото.
ВИСОКАТ А ПОСТ РОЙКА СЕ ВИЖДАШЕ В ЦЕ ЛИЯ ГРАД. Откакто бе пристигнал в Сид ни, Тома ш не прекъс нато
поглеждаше към нея - от стаята си в хотела, от скамейката в Сидни Коув или от кафенето в Харбърсайд
Комплекс. Всъщност мястото на срещата му с Филипе го привличаше като магнит; то напомняше фар,
издигнат сред големия град, който известяваше, че тук е центърът на света.
Оглеждайки се на всички страни, той излезе от Дарлинг Харбър с нехайна крачка, сякаш се
разхождаше, и свърна по Маркет Стрийт по пос ока на северния край на Хайд Парк, без да изпуска целта
от полезрението си. Въпреки безпокойството си, той усещаше ведрото оживление на града с безукорно
