Кимна към дългия коридор, водещ към една просторна зала. Бони, облечена с роклята, която наистина напомняше за паунови пера, бе повела след себе си цяла тълпа от свои обожатели — и те точно това правеха: следваха я в сляпо подчинение. Всеки жест на Бони беше лек, непринуден, като на птица, а нефритовите й гривни подрънкваха при всяко извиване на малките й заоблени ръце. Обиците й звънваха при всяко отмятане на главата, а краката й ситнеха забързано в бляскавите й златни сандали пред нейната паунова премяна.
— Знаеш ли, има нещо странно — промърмори Елена, когато стигнаха до голямата зала точно при заглъхването на последния звук, така че тя успя да чуе какво й каза Деймън гласно, а не през телепатичната им връзка. — Досега не го осъзнавах, но лейди Улма е създала за нас дрехи от различни нива на животинския свят.
— Хм? — Деймън отново прикова погледа си върху шията й. Но за щастие в този момент един красив мъж в строго официално облекло — със смокинг и пояс под него — пристъпи към тях с вино „Черна магия“, налято във високи сребърни чаши. Деймън пресуши своята на един дъх и веднага си взе още една от подноса на келнера. След това двамата с Елена заеха местата си — седнаха на най-задния ред, въпреки че това бе проява на неучтивост спрямо домакинята, но се нуждаеха от простор за действие.
— Ами, Мередит е морска сирена, която е най-висша по ранг и тя действително се държи като такава. Бони е птица, така че е следващата по ранг и тя се държи като птица: наблюдава изявите на тези момчета, докато тя не престава да се смее. А пък аз съм пеперуда — следователно тази вечер ще прелитам от един цвят на друг. Надявам се все пак, че ще бъдеш до мен.
— Колко… остроумно — мрачно пророни Деймън. — Но какво точно те кара да мислиш, че си пеперуда?
— Ами моделът на роклята ми, глупчо — обясни му Елена и повдигна ветрилото си, обсипано със седеф, злато и диаманти, за да го перне по челото леко, като пеперуда. После разтвори ветрилото си, за да му покаже майсторски нарисуваната на него скица на роклята й, заедно с огърлицата на шията й, осеяна с дребни диаманти, злато и седеф. Рисунката заемаше само перата на ветрилото извън сгъвките по него.
— Разбра ли? Пеперуда — каза тя, явно доволна от видяното.
Деймън проследи очертанията на огърлицата, като прокара по тях дългия си, леко потрепващ пръст, с което така силно й напомни за Стефан, че гърлото и се сви. Той се спря на шестте стилизирани линии над главата й.
— Откога пеперудите имат коса? — Пръстът му се премести към двете хоризонтални линии между крилете. — Или ръце?
— Това са крачетата — обясни му Елена с развеселен тон. — Кое същество с ръце, крака и глава има коси и по шест криле?
— Само някой пиян вампир — подсказа един глас над тях и Елена вдигна очи, изненадана да види Сейдж.
— Мога ли да седна при вас? — попита той. — Не успях да се сдобия с риза, но моята вълшебна кръстница ми сътвори жилетка.
Елена се разсмя и се премести на съседния стол, за да може той да седне до Деймън. Сега поне беше много по-чист от последната им среща край къщата на доктор Мегар, макар че косата му още висеше, много дълга, с невчесани кичури. Тя обаче не пропусна да отбележи, че вълшебната му кръстница го е накарала да ухае на кедър и сандалово дърво и го е снабдила с жилетка и джинси от Долче и Габана. Изглеждаше… великолепно. Нямаше и следа от животните му.
— Не очаквах да се появиш — каза му Елена.
— Ти ли казваш това? След като си издокарана цялата в ангелско чисто бяло и златно? Ти спомена за тази галавечеря; желанието ти е заповед за мен.
Елена се засмя. Разбира се, всички тази нощ се държаха различно с нея. И то само заради роклята й. Сейдж промърмори нещо, че е латентно хетеросексуален, след което се закле, че изображението върху огърлицата и ветрилото й било на птицата феникс. Един демон от дясната й страна, който се държеше много учтиво, почтително изказа мнението си, че тя му приличала на богинята Ищар, която очевидно го бе изпратила в Тъмното измерение преди няколко хилядолетия, за да изкушава хората да мързелуват. Елена мислено си отбеляза да не забрави да попита Мередит дали това все пак може да означава, че ги изкушава да ядат ленивци, за които тя знаеше само, че са някакъв вид диви животни, които не обичаха много да се движат или нещо подобно.
