— Надявах се — бавно заговори лейди Улма, — че господарят Деймън може да откупи… — Изчерви се, но скоро се съвзе. — Може да благоволи да откупи още един роб. Говоря за… за бащата на детето ми.
Надвисна плътна тишина, след което и трите момичета заговориха едновременно, като според Елена трескаво се опитваха да отгатнат кого имаше предвид лейди Улма. Самата тя бе предположила, че именно Стария Дрозн е баща на детето й.
Но разбира се, че не беше той, тутакси се упрекна Елена мислено. Лейди Улма беше щастлива от тази бременност — а коя жена би била щастлива да има рожба от едно толкова отвратително чудовище като Стария Дрозн? Освен това той явно нямаше представа, че робинята му е бременна — пък и това въобще не би го вълнувало.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — промълви лейди Улма, след като за кратко утихна пороят от въпроси и уверения за благоприятен изход. — Лусен е бижутер, прочут с умението си да създава бижута, които… ми напомнят за бижутата на баща ми. Но неговото освобождаване ще струва много скъпо.
— Но нали ще разполагаме със съкровищата от пещерата на Аладин! — весело извика Бони. — Искам да кажа, че ще имаш достатъчно пари, ако продадеш тези бижута, нали? Или ще ти трябват още?
— Но сега те принадлежат на господаря Деймън! — ужаси се лейди Улма. — Дори и да не го е разбрал, когато е наследил цялата собственост на Стария Дрозн, сега той е мой господар и владетел на цялото ми имущество…
— Нека първо се уреди официалното ти освобождаване, след което постепенно ще уредим всичко останало — каза й Мередит с най-твърдия си, най-разумния си тон.
