Нищо повече от серия числа върху монитора и въпреки това го побиха тръпки. Застанала близо до него, Тина потрепери.
— Той ни отговори.
— Невероятно — изрече Тед.
— Сега ще пробвам с втората група — предложи Хари. Изглеждаше съвсем спокоен, но въпреки това пръстите му не оцелваха нужните клавиши. Необходимо му беше известно време, за да напише:
032629
Отговорът дойде незабавно:
0015260805180810213
— Добре — рече Хари, — изглежда, че вече разполагаме с канал за връзка.
— Да — съгласи се Бет. — Жалко само, че не разбираме какво си казваме.
— Предполагам, че то знае какво казва — подхвърли Тед. — Само ние действаме слепешката.
— Да го помолим да ни обясни.
— Кое е това то, за което непрестанно говорите? — намеси се ядосано Барнс.
Хари въздъхна и нагласи очилата си на носа.
— Мисля, че в това няма никакво съмнение. То, — обясни Хари, — е нещо, което доскоро е обитавало сферата, а сега се намира на свобода. За него говорим.
Норман се пробуди от мигащите алармени светлини и воя на сирените. Изтърколи се от койката, нахлузи обувките и подгряващия елек и се хвърли към вратата, където се сблъска с Бет. Сирени виеха навсякъде в станцията.
— Какво става? — извика той.
— Не зная!
Лицето й беше бледо и уплашено. Норман се промуши край нея. В цилиндър Б, сред плетеницата от тръби и пултове мигаше предупредителен надпис: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА. Огледа се за Тини Флетчър, но не се виждаше никъде.
Изтича обратно в цилиндър В, като по пътя срещна отново Бет.
— Научи ли нещо? — извика му тя.
— Живото-обезпечаващата система! Къде е Флетчър? Къде е Барнс?
— Не зная! Търся ги!
— Няма никой в Б! — викна й той, докато се катереше по стълбичката към цилиндър Г. Тина и Флетчър бяха там и тракаха трескаво по пултовете. Няколко черни металически капака бяха отместени встрани и зад тях се виждаха кабели и платки с чипове. В отсека мигаха червени светлини.
На всички монитори блестяха надписи: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА.
— Какво става? — извика Норман.
Флетчър му махна с ръка да се разкара.
— Кажи ми!
Той се завъртя и едва сега забеляза седналия в ъгъла Хари, със застинало като на зомби лице, опрял на коляно бележник и молив. Изглеждаше, сякаш не забелязва сирените и мигащите светлини, хвърлящи отблясъци по лицето му.
— Хари!
Хари не отговори и Норман се обърна към двете жени.
— За Бога, ще ми кажете ли какво става? — настоя той.
В този момент сирените замлъкнаха. Всички екрани угаснаха. Настъпи тишина, само някъде отдалеч се чуваше тиха класическа музика.
— Съжалявам за това — рече Тина.
— Фалшива тревога — промърмори Флетчър.
— Исусе Христе — възкликна Норман и се отпусна в едно кресло. После пое дълбоко въздух.
— Заспал ли беше?
Той кимна.
— Съжалявам. Включи се от само себе си.
— Исусе Христе.
— Следващия път, когато се случи, провери персоналния си индикатор — посъветва го Флетчър и посочи окачения на гърдите й индикатор. — Това е първото нещо, което трябва да направиш. Нали виждаш, всички индикатори не показват отклонения.
— Божичко мили!
— Успокой се, Норман — намеси се Хари. — Лош признак е да се побърка психиатъра.
— Аз съм психолог.
— Все същото.
— Нашата компютърна аларма разполага с множество периферни датчици, доктор Норман — рече Тина. — Случва се понякога да се задейства сама. Нищо не можем да направим.
Норман кимна и пое към кухненския отсек в цилиндър Д. За закуска, Роуз беше направила ягодов сладкиш, но никой не беше си взимал след инцидента с Едмъндс. Норман беше сигурен, че сладкишът ще бъде непокътнат, но се ядоса, след като не можа да го открие. Отваряше едно по едно шкафчетата и после хлопваше вратите. Накрая ритна вратата на хладилника.
Успокой се, рече си той. Това беше само една фалшива тревога.
Но все не можеше да се освободи от усещането, че е попаднал в клопка, заклещен в някакви чудовищни железни дробове, докато всичко наоколо бавно се разпада. Най-неприятния момент бе съвещанието с Барнс, след като бяха изпратили тялото на Едмъндс към повърхността.
На Барнс му бе хрумнало, че е настъпил моментът да държи малка реч. Да ги ободри и окуражи.
— Знам, че всички сте подтиснати заради смъртта на Едмъндс, — поде той, — но това, което я сполетя се дължеше на нещастен случай. Вероятно грешката й беше, че реши да излезе навън сред медузите. Каквото и да е, нещастните случаи под водата не са рядко срещано явление, а особено при подобни дълбочинни изследвания.
Заслушан внимателно, Норман си мислеше: Барнс се готви за доклада. За обясненията пред началството.
