— Дай му време, Хал, моля те.
Най-сетне дойде и отговорът:
ДА = 0004212232 2322124000 = .АД
— Хъм-хъм. Той си мисли, че му показваме огледални изображения.
— Глупаво — отбеляза Барнс. — Знаех си аз.
— И какво ще правим сега?
— Да опитаме с някой по-сложен израз — предложи Хари. — Така ще му подадем повече информация за обработване.
Той написа:
0004212232 = 0004212232, ДА. = ДА.
0004212232 = ДА.
— Силогизъм. Много добре — похвали го Тед.
— Какво? — попита Барнс.
— Логическо предположение — обясни Тед.
Отговорът светна на екрана:
,=,
— Какво, по дяволите, е това? — викна Барнс.
Хари се усмихна.
— Мисля, че той си играе с нас.
— Играе си с нас? Ти наричаш това игра?
— Да — кимна Хари.
— Всъщност, искаш да кажеш, че ни изпитва — изучава поведението ни в стресова ситуация — Барнс присви очи. — Той само се преструва на глупав.
— Може би проверява колко сме интелигентни — рече Тед. — Нищо чудно той да ни мисли за глупави, Хал.
— Не ставай смешен — отвърна Барнс.
— Не — спря ги Хари. — Той се държи като дете, защото иска да бъдем приятели. А когато децата се сприятелят, те си играят. Да опитаме да го заиграем.
Хари седна пред клавиатурата и написа:
= = =
Отговорът дойде незабавно:
,,,
— Хитро — похвали го Хари. — Това момче има акъл.
Той написа бързо:
=,=
Отговорът беше:
7 & 7
— Забавляваш се, нали? — ядоса се Барнс. — Защото въобще не разбирам какво, по дяволите, правиш.
— Той ме разбира чудесно — отбеляза Хари.
— Радвам се, че все някой те разбира.
Хари написа:
РрР
Отговорът беше:
ЗДРАВЕЙ. = 00032125252632
— Добре — рече Хари. — Взе да му доскучава. Играта свърши. Да преминем на чист английски.
Той написа:
ДА.
Отговорът беше:
0004212232
Хари написа:
ЗДРАВЕЙ.
След кратка пауза, на екрана се изписа:
РАДВАМ СЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ВАС. УДОВОЛСТВИЕТО Е ИЗЦЯЛО МОЕ, УВЕРЯВАМ ВИ.
В каютата цареше гробно мълчание. Никой не проговори.
— Добре — накрая се обади Барнс. — Да се захващаме за работа.
— Колко е възпитан — възхити се Тед. — И дружелюбен.
— Ако не е преструвка.
— Защо пък да се преструва?
— Не бъди наивен — каза Барнс.
Норман също се беше втренчил в редовете на екрана, но мислите му витаеха другаде. Изненадан бе от изразените в посланието чувства. Означаваше ли това, че извънземното е способно на емоции? Най-вероятно не. Надутият и леко демодиран израз навеждаше на мисълта за възприет отвън тон — Джери говореше като герой от исторически романс.
— Е, дами и господа, — обърна се към тях Хари, — за пръв път в човешката история вие сте в пряка връзка с извънземен. Какво бихте желали да го попитате?
— Името — напомни Барнс.
— Стига с това име, Хал.
— Има далеч по-важни въпроси от името — отбеляза Тед.
— Не разбирам, защо да не го попитаме за…
На екрана блесна:
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО ХЕЧО ИН МЕХИКО?
— Божичко, откъде е взел това?
— Може би на кораба има прибори, произведени в Мексико?
— Като какво например?
— Чипове, може би.
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?
— Тоя хич не чака да му отговорим.
— Защо да е тоя? — попита Бет.
— Стига, Бет.
— Може би Джери е съкратено от Джералдин.
— Не сега, Бет.
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?
— Отговори му — рече Барнс.
ДА НИЕ СМЕ. КОЙ СИ ТИ?
Продължителна пауза, сетне:
НИЕ СМЕ.
— Ние сме какво? — попита Барнс, загледан в екрана.
— Хал, успокой се.
През това време Хари написа:
НИЕ СМЕ СЪЩЕСТВАТА ОТ САЩ. КОЙ СИ ТИ?
СЪЩЕСТВА = СЪЩЕСТВО?
— Лоша работа — поклати глава Тед. — Как ще го научим на множествено число?
Хари написа:
НЕ.
ВИЕ СТЕ МНОГО СЪЩЕСТВО?
— Разбирам накъде бие. Той мисли, че сме множество части на едно цяло.
— Е, обясни му де.
НЕ. НИЕ СМЕ МНОГО ОТДЕЛНИ СЪЩЕСТВА.
— Я повтори пак — рече Бет.
РАЗБИРАМ. ИМА ЛИ КОНТРОЛНО СЪЩЕСТВО?
Тед избухна в смях.
— Я виж, какво пита!
— Ами какво пита — мърмореше Хари. — Казва ни „отведете ме при вашия водач“. Пита кой дърпа конците.
— Аз дърпам конците — наду се Барнс. — Кажи му го.
Хари написа:
ДА. КОНТРОЛНОТО СЪЩЕСТВО Е КАПИТАН ХАРАЛД БАРНС.
РАЗБИРАМ.
— Името ми е с „о“ — сопна се Барнс. — Харолд, с „о“.
— Искаш ли да го напиша отново?
— Няма значение. Само го попитай, кой е той.
КОЙ СИ ТИ?
АЗ СЪМ ЕДИН.
— Добре — кимна Барнс. — Значи е само един. Попитай го откъде идва.
ОТКЪДЕ ИДВАШ?
АЗ СЪМ ОТ ЕДНО МЯСТО.
— Попитай за името — продължи Барнс. — Името, на това място.
— Хал, името само ще ни обърка.
— Трябва да разберем, откъде идва този тип!
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?
АЗ СЪМ ТУК.
— Това го знаем. Питай пак.
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ПРОИЗХОЖДАШ?
— И това ако е граматически правилно — поклати глава Тед. — Голям смях ще падне, като публикуват разговора.
— Ще го редактираме, преди да бъде публикуван — каза Барнс.
— Нямате право — възмути се Тед. — Да се затрива безценна научна информация!
— Правим го непрестанно. Как го наричаха вашите колеги? „Масажиране на информацията“?
Хари отново затрака по клавиатурата.
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?
ПРОИЗХОЖДАМ ОТ ОСЪЗНАВАНЕТО.
— Осъзнаването? Това планета ли е, или какво?
КЪДЕ Е ОСЪЗНАВАНЕТО?
ОСЪЗНАВАНЕТО Е.
— Той ни се подиграва — каза Барнс.
— Нека аз да опитам — предложи Тед.
Хари се отдръпна и Тед написа:
ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?
ДА. ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?
ДА, написа Тед.
