Младото й лице с изпъкнали скули, нос с леко разширени ноздри и много чувствени устни изглеждаше като вулканичен камък, изваян от речни бързеи. Косата й бе сплетена на множество дълги, фини плитчици, окичени с мъниста. Тя се смееше на някаква шега заедно с приятелите си и зъбите й блестяха, големи и съвършено бели.
— Красива? Според мен не е. При африканците красиви са мъжете пи мое мнение, докато жените са просто привлекателни. За европейците важи обратното. Карла е красива, но не познавам мъж, който да е красив по този начин. Но това е друга работа. Исках само да ти кажа, че те са клиенти на Рафик, нигерийци, и че бизнесът им между Бомбай и Лагос е една от отстъпките — мисля, че терминът е „съпътстващ резултат“ — от сделката със сайниците. Сена имат човек в Бомбайската митница. Страшно много пари минават от ръка на ръка. Малката далавера на Рафик е възел от държави — Афганистан и Индия, Пакистан и Нигерия, и от власти — полицията, митницата и политиците. Всичко това е част от борбата им за власт тук, в нашия прокълнат и любим Бомбай. И всичко това, цялата тази интрига, тръгва от затварянето на милите ми стари салони за опиум. Трагедия.
— Този Рафик си го бива — измърморих аз. Може би прозвуча по-лекомислено, отколкото ми се искаше.
— Той е афганец и страната му е във война, приятелю. Това му дава хъс, както казват американците. И работи за съвета на мафията Валидлала — една от най-мощните мафии. Най-близкият му сътрудник е Чуха, един от най-опасните хора в Бомбай. Но истинският властник тук, в града, е великият дон, господарят Абдел Кадер Хан. Той е поет, философ и господар на престъпността. Наричат го Кадербай. Има други, които притежават повече пари и оръжия от Кадербай — но разбираш ли, той е човек със строги принципи и има много изгодни неща, с които не би се захванал. Същите тези принципи му осигуряват… не съм сигурен как се казва на английски…
Той остави думите да се завихрят между погледите ни, приковани един в друг.
— Хей, ама ти не пиеш! Много мразя, когато хората ближат толкова време една чашка! Все едно да си слагаш презерватив, за да мастурбираш.
— Я стига — разсмях се. — Аз, такова… чакам Карла да се върне. Трябва да се появи всеки момент.
— А, Карла… — той произнесе името и с гърлено мъркане. — И какви са точно намеренията ти спрямо нашата загадъчна Карла?
— Я пак?
— Може би ще е повече от полза да се зачудя какви ли са нейните намерения спрямо
Той изля последната течност от еднолитровата бутилка в чашата си и я разреди с последната сода. Лочеше яко вече повече от час. Очите му бяха кръвясали като опакото на боксьорски юмрук, но погледът му бе непоколебим, а ръцете — прецизни в движенията.
— Видях я на улицата само часове след като кацнах в Бомбай — чух се да казвам. — В нея имаше нещо, което… Мисля, че тя е една от причините да се задържа тук толкова дълго време. Тя и Прабакер. Харесвам ги — и двамата ги харесах от пръв поглед. Аз обичам да общувам с хора, ако ме разбираш. Ако хората в една тенекиена барака са ми интересни, аз я предпочитам пред Тадж Махал — не че вече съм видял Тадж Махал.
— Покривът му тече — намуси се Дидие, сривайки архитектурното чудо с три думи. —
И той пак се разсмя шумно. Беше особен, пронизителен смях, груб и почти истеричен. Плясна ме силно по гърба и разля няколко капки от питието си.
— Ха! Лин, знаеш ли, одобрявам те, въпреки че моята похвала е нещо твърде крехко.
Той пресуши чашата си, тропна я на масата и избърса спретнатите си мустачки с опакото на дланта. Щом забеляза озадаченото ми изражение, той се наведе към мен. Само няколко сантиметра деляха лицата ни.
— Нека да ти обясня нещо. Огледай се. Колко души можеш да наброиш тук?
— Ами, може би шейсет-осемдесет.
