— Докато не го смени някой още по-откачен психопат.
— Извинете…
Обърнаха се. На вратата стоеше млад мъж, облечен в синя престилка. В ръката си държеше малък електронен бележник.
— Шон Кинг и Мишел Максуел?
Изправиха се едновременно. Главите им щръкнаха над младежа, който беше доста по-нисък от тях.
— Ние сме — рече Шон.
— Тук сте на посещение при Едгар Рой?
Шон се подготви за битка, сигурен, че ще ги разиграват, но Синята престилка просто добави:
— Моля, последвайте ме.
Минута по-късно ги предаде на жена, която изглеждаше доста по-заплашително. Беше висока почти колкото Мишел, но значително по-едра и по-пълна. Приличаше на защитник от отбор по американски футбол. Представи се като Карла Дюкс, директор на „Кътърс Рок“. Пръстите й стиснаха дланта на Мишел с такава сила, че тя неволно се запита дали името й всъщност не е Карл.
Кабинетът й представляваше квадратна стая пет на пет. Обзавеждането се изчерпваше с бюро, компютър и три стола, единият от които беше нейният. Нищо друго. Нито шкафове за документи, нито снимки на близки и приятели, нито картини по стените, нито гледка през прозореца.
— Моля, седнете — покани ги тя.
Седнаха.
Дюкс извади една червена папка от чекмеджето на бюрото и я сложи пред себе си.
— Научих, че Тед Бърджин е мъртъв — рече тя.
Слава богу, че започва без увъртания, рече си Шон. Сега обаче предстои истинската битка.
— Наистина е така — каза на глас той. — Разследването се води от ФБР. Но днес ние имаме насрочена среща с Едгар Рой, която не бихме искали да пропуснем.
— Срещата беше поискана от Тед Бърджин, а вие сте посочени само като негови придружители.
— Очевидно той не може да присъства — обясни спокойно, но твърдо Шон.
— Естествено. Но предвид обстоятелствата не съм сигурна, че…
— Защитата му няма да бъде прекратена — прекъсна я Мишел. — На даден етап той ще бъде изправен пред съда, където ще се нуждае от юридическо представителство. Между другото, Шон е лицензиран адвокат, който работеше в екип с Тед Бърджин.
— Наистина ли? — попита Дюкс, внимателно оглеждайки Шон. — До този момент си представях, че вие двамата сте само детективи.
— Две дини под една мишница — отвърна Шон, подемайки току-що родената тактика на Мишел. — Аз съм лицензиран частен детектив и едновременно с това редовен член на адвокатската колегия във Вирджиния, където ще бъдат повдигнати обвиненията срещу Рой.
— Имате ли някакъв документ, с който да докажете тези твърдения?
Шон й подаде членската си карта от щатската колегия.
— Ако звъннете в Ричмънд, ще получите потвърждение — спокойно рече той.
Тя му върна картата.
— А за какво по-точно желаете да разговаряте с Едгар Рой?
— Съжалявам, но това е поверително. Ако ви кажа, ще наруша конфиденциалността между адвокат и клиент. А това би било сериозно прегрешение от моя страна.
— Ситуацията е доста деликатна. Случаят с Едгар Рой е специален.
— Вече разбрахме това — обади се Мишел.
— Именно затова трябва да разговаряме с него — добави Шон.
— Сутринта ни се обадиха от ФБР — рече Дюкс.
— О, сигурен съм в това — кимна Шон. — Специален агент Мърдок, нали?
Директорката пренебрегна въпроса.
— Той каза, че убийството на Тед Бърджин има някаква връзка със защитата на Едгар Рой.
— И вие ли мислите така? — попита Мишел.
— Откъде мога да знам? — остро отвърна Дюкс, като я изгледа неприязнено.
— Бърджин е идвал при Едгар Рой, нали? — попита Шон.
— Разбира се. Той беше официалният му адвокат.
— Колко често? И кога за последен път?
— Не мога да ви отговоря наизуст. Трябва да направя справка.
— Направете я, моля.
Ръката й не помръдна към клавиатурата.
— Защо? Трябва да разполагате с цялата информация, след като наистина сте работили с него.
— Той пристигна тук сам. Снощи имахме уговорена среща, за да прегледаме заедно материалите по делото. За съжаление не получихме този шанс.
— Разбирам — каза Дюкс. Ръката й все още не помръдваше.
— Може би специален агент Мърдок е пожелал да се запознае с въпросната информация?
— Не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.
— Добре, ясно. Ще можем ли да се срещнем с Едгар Рой?
— Не съм много сигурна. Преди това ще трябва да се посъветвам с нашия юрисконсулт.
Шон бавно се изправи.
— Е, добре — тежко въздъхна той. — Не ми се искаше да поемам по този път, но…
— Какво имате предвид? — изгледа го Дюкс.
— Ще ми кажете ли къде е редакцията на местния вестник?
— Защо? — остро попита тя.
Той погледна часовника си.
— Ако побързаме, може би ще успеем да включим в сутрешното издание една доста любопитна информация за федерално учреждение, което отказва контакт между обвиняем и редовно назначения му юридически защитник. Предполагам, че тази информация ще стигне и до Асошиейтед Прес, което означава, че броени минути по-късно ще се появи и в интернет. Между другото, как точно се пише Карла?
Дюкс мрачно се втренчи в него, устните й леко потрепваха.
— Наистина ли ще го направите?
— А вие наистина ли ще нарушите закона?
— Кой закон? — сопнато попита тя.
