Онемели от изненада, малцината останали клиенти — предимно възрастни хора, наблюдаваха развоя на събитията, без да помръднат от местата си.
— Малко недоразумение, нищо повече — успокоително им подхвърли Мишел. — Ей сега ще дойдат да го изнесат. А вие се хранете спокойно и не забравяйте да си поръчате десерт. — Тя посочи мъжа на пода. — Той плаща! — Замълча за миг, после се обърна към Шон и тихо подхвърли: — Давай да изчезваме от тук, преди да се е появил ударният отряд. Няма да можем да си допием кафето.
Той кимна, хвърли няколко банкноти на масата и каза:
— Здравата сме загазили, ако тоя е федерално ченге.
— Не се легитимира, освен това посегна към оръжието си. — Върхът на обувката й отметна якето и на колана му проблесна пистолет.
— Въпреки това — поклати глава Шон.
— Ще прекосим този мост, когато стигнем до него. В личен план започва да ми писва от начина, по който ни подмятат кавалерите на значката и палката. Освен това търпението не е сред моите добродетели.
— Как тогава си издържала психотеста при назначението си в Сикрет Сървис?
— Лесно. Няколко диетични коли, плюс кило шоколад.
Напуснаха заведението през задната врата, заобиколиха отпред и веднага засякоха някаква кола без отличителни знаци с човек зад волана. Мишел се промъкна от дясната страна на ленд крузъра, следвана от Шон. Седна зад волана, запали двигателя и направи ловка маневра за излизане от паркинга. Мъжът в безличния седан изобщо не успя да реагира.
— Не знае какво да прави — обяви Шон, заковал поглед в огледалото за обратно виждане. — Колебае се дали да тръгне след нас, или да отиде да провери какво се е случило с приятелчето му.
Мишел излезе на пътя и натисна педала до дупка. Другата кола не ги последва.
— След две минути ще ни обявят за издирване за нападение над федерален агент — мрачно прогнозира Шон.
— Ако е федерален агент — възрази тя.
— Е, стига де. Пишеше го на челото му.
— Трябва да зарежем тая кола и да наемем друга.
— Ще ни засекат в рамките на пет минути. Чрез кредитните карти и шофьорските книжки, които няма начин да не вкараме в системата.
— Тогава се обади на Мърдок и му кажи какво се е случило.
— А бе ти да не си откачила… — започна Шон, после изведнъж се плесна по челото. — Всъщност идеята ти е великолепна!
— Благодаря. Кажи му, че сме били нападнати от някакъв въоръжен тип, но без да навлизаш в подробности. Искаш да го предупредиш, че нещо става. Ако попита защо сме нападнали федерален агент, ще държим на версията, че изобщо не се е представил като такъв.
Шон вече набираше номера. Започна да говори в момента, в който насреща вдигнаха и спря чак след две минути, без да дава шанс на агента дори да отвори уста. После монологът приключи, а лицето му потъмня. Явно Мърдок беше бесен.
— Да, ще ти дам описание — кимна той. — Имам и номера на колата.
Направи го, отговори на още един-два въпроса и прекъсна връзката.
— Мърдок не е в течение, освен ако не е най-добрият лъжец на света — констатира той.
— Значи онзи тип не е от ФБР?
— Вероятно е от друга трибуквена агенция.
— Каза ли нещо за евентуална заповед за издирване?
— ЦРУ не прибягва до тези неща. По простата причина, че се регистрират в цялата система и ще им се наложи да обясняват неща, които не искат да обясняват.
Телефонът му изписука и той погледна дисплея. На лицето му се появи широка усмивка.
— Искаш ли и малко добри новини?
— Ще ме накараш да се ококоря.
— Есемес от моя добър приятел, районния прокурор. Куршумът, който е убил Хилари Кънингам, не е изстрелян от твоето оръжие.
— Значи все пак не съм аз! — възкликна Мишел с огромно облекчение.
— Не си. Което означава, че е бил някой друг. Или там, или някъде другаде, след което е пренесъл тялото пред къщата на Тед, за да те накисне.
— Като Едгар Рой?
— Може би.
— Но няма как да не са знаели, че полицията ще извърши балистична експертиза.
— Не съм казал, че са искали да бъдеш обвинена официално. Целта им е била да те елиминират временно, а може би и да те объркат.
— Признавам, че успяха — унило въздъхна Мишел. — Какви са резултатите от балистиката? Може би още един куршум четирийсет и пети калибър — като онзи, който почти ме уби?
— Не. Деветмилиметров парабел с кух връх.
— Търсиш ли мир, готви се за война — промърмори Мишел. Срещна заинтригувания поглед на партньора си и поясни: — Думата парабелум произлиза от латинска сентенция, която гласи: „Ако искаш мир, бъди готов за война“. Тя се превръща в мото на германския производител на оръжия, който изработва патроните парабел по дизайн на Георг Лугер. Наричат ги още деветмилиметрови лугери, за да се различават от патроните на Браунинг.
— По отношение на оръжията нямаш равна на себе си — кимна с уважение Шон.
— Деветмилиметровият лугер е най-използваният патрон по света, главно за военни цели. Въведен в официална употреба във всички полицейски подразделения на територията на Съединените щати. Кой е производителят на този, какъв заряд има?
Шон отново сведе очи към дисплея.
— „Дабъл Тап“. Заряд „Голд Дот“ Джей Ейч Пи, едрина на барута сто и петнайсет.
