Той влезе в едно от помещенията, скрити дълбоко под земята. Кимна на хората вътре, които отвърнаха на поздрава му малко сковано, моментално усетили нервността му. Беше решил да направи още един опит за спасяването на програмата въпреки категоричното мнение на Фостър, че е изпуснал последния си шанс.
Стигна до контролния център и кимна на Ейвъри, който както винаги седеше пред дългата редица монитори на мощните компютри, обработващи не само данните от Стената, но и заключенията на Анализатора. Днес управлението им беше поверено на трима души — две жени и един мъж, всичките дългогодишни анализатори в БИК.
Бънтинг седна на свободното кресло и отвори таблета си. Двама от служителите му бяха доказани Е-петици, а третият — Е-четворка с максимално висок ранг. И тримата бяха неговите топ анализатори — разбира се, до появата на Едгар Рой, чиито възможности се оказаха наистина безгранични.
Но сега нещата бяха други. Както Ейвъри правилно беше отбелязал, информационният поток нарастваше със зашеметяваща бързина и надскачаше способностите на умовете, които само допреди година се справяха задоволително с него. Единственото изключение беше Едгар Рой, но него вече го нямаше.
Бънтинг вдигна глава и погледна през дебелото стъкло. Тримата анализатори даваха всичко от себе си, но ефективността на обработените данни беше закована на шейсет процента. При тези темпове заключенията им щяха да станат невалидни още преди да са запомнили наизуст съответните данни и да ги изпратят нагоре по веригата. Нещата просто не можеха да продължават така.
Бънтинг изчака още пет минути, после хвърли унил поглед към Ейвъри и прекара показалец през гърлото си.
Помощникът му кимна и включи микрофона пред себе си.
— Благодаря на всички. Затваряме Стената. Пет, четири, три, две, едно…
Натисна някакъв клавиш пред себе си и екраните потъмняха.
Бънтинг рухна на близкия стол и закова очи в пода. Фостър беше права. Всичко бе свършено. Той беше свършен. Вероятно щяха да го ликвидират заедно с Рой.
Вратата на контролния център се отвори.
— Мистър Бънтинг?
Той вдигна глава.
— Министър Фостър желае да ви види веднага.
Шон очакваше, че след убийството на Карла Дюкс достъпът до „Кътърс Рок“ ще бъде още по-труден. Оказа се обаче, че отсъствието й беше съкратило процедурите въпреки присъствието на Кели Пол.
И така, тежкият портал се отвори, надзирателите извършиха задължителната проверка и не след дълго посетителите се озоваха в стаята за свиждане.
Меган и Мишел се изправиха до стъклената преграда. Шон наблюдаваше вратата, а Кели Пол крачеше напред-назад с наведена глава. Шон предполагаше какво й минава през ума и беше готов да признае, че е права. Може би Рой щеше да реагира на появата й в затвора и да провали ролята на невменяем, която играеше.
Вратата се отвори и затворникът се появи. Беше облечен по същия начин както преди, изглеждаше както преди, миришеше както преди. Главата му стърчеше над надзирателите, над Шон и Мишел и най-вече над дребничката Меган.
Шон пръв долови ниското и протяжно подсвирване, което наподобяваше някаква позната мелодия. Обърна се да потърси източника му и срещна погледа на Кели Пол, която стоеше до стената, почти с гръб към брат си. Шон светкавично се завъртя и закова поглед в Рой, който бавно сядаше на металния стол. Главата му беше наведена и очите му не се виждаха, но Шон беше сигурен, че успя да зърне почти незабележимото потрепване на раменете му. Надзирателите приковаха веригите на краката му към циментираната в пода метална кука, след което излязоха от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Рой остана неподвижен, с разкрачени крака и очи, заковани в тавана. На същото място, както обикновено.
С изключение на потрепването, помисли си Шон.
После подсвиркването се повтори и той отново се обърна. Този път същото направи и Мишел.
Кели Пол вече гледаше към брат си.
— Здравей, Еди, радвам се да те видя — каза тя. Гласът й беше спокоен, а усмивката — истинска.
После тя се отлепи от стената, заобиколи стъклената преграда и се изправи срещу него. Не се наведе. Дори обратното — изправи се в пълен ръст. Ръцете й се вдигнаха към гърдите.
Шон огледа помещението и откри нещо толкова явно, че се учуди как не го е забелязал досега. Една почти незабележима извивка на стената, високо горе, почти под тавана. Именно там беше монтирана камерата, чийто обектив беше насочен към стъклената преграда и стола със затворника зад нея. Но в момента Пол се беше изправила точно между камерата и брат си.
Шон бързо смени позицията си, прекоси помещението и застана от другата страна на Пол, за да вижда лицето й. Едва сега разбра защо се беше изправила в цял ръст. Листът в ръцете й беше точно пред погледа на брат й. Посланието беше изписано с големи печатни букви.
ЗНАМ. Е. БЪНТИНГ. НАТОПЕН СИ. ПОДОЗРЕНИЯ?
Рой не реагира, но Шон го наблюдаваше внимателно и успя да види как очите му се оживиха, а устните му се разтегнаха в едва забележима усмивка. Очевидно реагираше на начина, по който сестра му го беше скрила от окото на камерата.
