— Ооо, не, не — смъмри ме, като хвана китките ми и ги притисна от двете ми страни, продължавайки да тласка в мен. Усмихна се мрачно, любувайки се на врата ми. — Искам да виждам отпечатъците си върху теб.
Бях замаяна и продължавах да хриптя, мъчейки се да си поема нормална глътка въздух.
— Увий краката си около мен — нареди той и аз се подчиних, стискайки кръста му с бедрата си, докато се изправяше. Направи три бързи крачки и ме блъсна в стената, пронизвайки ме с пениса си, а при удара на главата ми в бетона ми се привидяха звезди.
— Виж — каза, натискайки брадичката ми настрани, за да погледна в огледалото. Видях се зачервена, напълно безразлична, с два големи отпечатъка от ръце върху врата ми. Той се усмихна и прокара нокти по отпечатъците, карайки тялото ми да потръпне неволно.
— Ти няма да ме предадеш, нали, Сами? — попита, забивайки се по-навътре с всеки опустошителен тласък, а очите му горяха от жажда и спомена за отминалите грехове.
— Никога — излъгах.
След като Дорнан най-накрая беше задоволен, влязох в банята да си взема душ. Всичкият сапун на света нямаше да е достатъчен, за да отмие допира на кожата му от моята, но въпреки това се сапунисах обилно, а водата — толкова гореща, колкото можех да понеса, без да се изгоря — успокояваше кожата ми с приятния си бодеж.
Когато приключих, се върнах в спалнята и заварих Дорнан да се облича. Седнах на ръба на леглото — гола, като изключим хавлията, с която се бях увила — и го загледах.
Когато издърпа дънките по краката си и закопча колана, погледа му се спусна по мен.
— Мамка му — каза, сякаш току-що го бе осенила някаква мисъл. — Помпам те със сперма цяла седмица, малката. Да не ми забременееш?
Усмихнах се и се изпънах назад върху лакти, оставайки хавлията да се плъзне леко по тялото ми.
— Погрижила съм се — казах с усмивка.
— Добре тогава — отвърна. — Но като се замисля, мамицата му, изглеждаш толкова добре, че май ще се наложи да ти издуя корема, за да те задържа тук. — Мисълта да нося друго дете, свързано с това семейство, ме изпълни със смразяващ ужас, който се пропи чак в костите ми.
— Няма нужда да го правиш — казах, кикотейки се. — Винаги ще бъда твоето момиче.
Явно сериозно обмисляше идеята да ме забремени.
— Имаш нужда да качиш някой друг килограм — заяви, галейки бедрата ми под хавлията. Издърпа я, оставяйки ме гола на нощния влажен въздух и прокара пръст по срамните ми устни, покривайки интимните ми части с длан. Извих се леко под допира му.
— Циците — казах, като хванах другата му ръка и я поставих върху гърдата си. — Бебето ще ги съсипе.
Той измъкна ръката си между бедрата ми и стисна гърдите ми с двете си длани.
— Мога просто да ти купя нови — отвърна той.
— Дорнан! — извиках рязко, прекъсвайки налудничавите му мисли. Не можеше наистина да мисли да ме забременява само няколко седмици след като се запознахме.
— Сами — каза със същия тон, като стисна челюстта си гневно и ме сграбчи за лакътя. Преди да успея да реагирам, той ме обърна по корем и постави коляното си на гърба ми, притискайки ме на място.
— Какво? — попитах, след което чух звук от удар и усетих остро парене по ухото си.
— Млъквай — нареди той и легна отгоре ми, смазвайки ме с тежестта си. — Слушай ме внимателно. Засега ще продължиш да си взимаш хапченцата, но в момента, в който кажа, че съм готов за още един син, ми ги даваш и ще си направим бебе. Аз решавам какво ще се случва. Ясен ли съм?
Кимнах безмълвно, притисната и безпомощна. Щях да го убия, преди отново да му позволя да ми причини подобно нещо. Предпочитах да умра.
Изглежда остана доволен от примирието ми, защото ме пусна и аз се изправих, увивайки чаршафите около тялото си. Преди да успея да го осмисля, следващият ми въпрос се изплъзна от устата ми.
— Ами ако е момиче? — попитах. „О, боже мой. Откъде ми хрумна подобно нещо?“
Ухили се с такава сияйна и широка усмивка, че лицето му за малко да се напука.
— Винаги съм искал да имам момиченце — отвърна. — Моя собствена дъщеричка.
Преглътнах с усилие и се усмихнах, защото в противен случай щях да се разкрещя.
Навлече през глава една тениска и надяна коженото си яке.
— Отивам да видя жена си — каза пренебрежително. — Горката, обичаше Чад като свой собствен син. Съсипана е.
По-скоро е повече от доволна, помислих си.
— Ще ми липсваш — отвърнах, защото това беше ролята ми и това се очакваше от мен.
— Ще кажа на Джейс да те наглежда — каза той.
— Няма нужда да го правиш — отвърнах равнодушно. — Добре съм. Ще си стоя тук и ще те чакам.
Наклони главата си настрани и ме загледа със студена пресметливост. Мъката го беше оставила открит, безкомпромисен и още по-прецакан, отколкото беше. Трябваше да започна да внимавам как му отговарям, защото беше като вулкан, готов да изригне всеки момент.
— Лягай — нареди и се отправи към захвърлените си дрехи. Наблюдавах го как измъкна вратовръзката, която беше носил само преди няколко часа на погребението на сина си. Усмивката ми изчезна, когато ми стана ясно какво смята да направи.
