— Къде отиваме? — попитах. Беше горещо и въздуха, който духаше в колата, беше задушен. Двамата с Джейс седяхме на задната седалка, а Мариана и татко бяха отпред.
— Ще видиш — каза загрижено Мариана с едва доловим колумбийски акцент.
Погледнах към Джейс, който прехвърляше погледа си от Мариана към баща ми, след което го спря върху мен, а на лицето му се изписана тревога. Поставих ръка с дланта нагоре върху горещата кожена седалка между нас и размърдах пръсти. Джейс се усмихна, сбръчквайки ъгълчетата на тъмните си очи, хвана ръката ми и я стисна. Когато стигнахме до къщата на Мариана, баща ми спря колата, паркирайки отзад, за да не ни види никой и стомахът ми се преобърна. Тъй като бях израснала в такава среда, знаех, че щом баща ми започнеше да се крие и да действа потайно, нещата бяха на път да се влошат и то със светкавична скорост. Когато влязохме в апартамента на Мариана, същия, в който живееше и Джейс, ни беше наредено да седнем на дивана срещу татко и Мариана.
— Тате — казах с пресипнал глас, — какво има?
Той въздъхна, взря се многозначително в преплетените ни ръце, стиснати окуражително помежду ни, и очите му добиха измъчен и състарен вид.
За сметка на това Мариана не въздъхна, а се усмихна, карайки красивото си лице да светне от чувства, отдавна забранени за любовницата на вицепрезидента на Джипси Брадърс. Защото, въпреки че името навеждаше на мисълта, че са безделници и скитници, същото не можеше да се твърди за семействата, децата и любовниците им. Всички те бяха заплетени в мрежи от лъжи и кръвопролития, от които им беше забранено да се откъснат, тъй като зоркото око на клуба ги наблюдаваше неотлъчно.
— Заминаваме — каза тя, а в погледа ѝ затанцува надежда. Да се уповава на същата тази надежда, която носеше в себе си, беше изключително опасно и опустошително.
Кимнах и погледнах към Джейс, който изглеждаше така, сякаш щеше да превърти.
— Ще дойдеш с нас, hijo2 — каза нежно Мариана, протягайки ръка, за да погали бузата му. — Няма от какво да се страхуваш. Винаги ще се грижа за теб като за свой собствен син.
Продължавах да гледам баща си, притеснена от една-единствена мисъл, която намирах за недостатък в плана им.
— Мама ще идва ли? — попитах, забелязвайки най-накрая начина, по който Мариана и татко бяха седнали един до друг, как коленете им се докосваха, начина, по който го докосваше по рамото, как се взираше в очите му, и как той отвръщаше на погледа ѝ. Гърлото ми се сви, като забелязах това, което се бяха опитвали да скрият толкова дълго.
