Сянката на Бога полностью

Тогава Кати беше може би на дванайсет, а той — на седем. Бяха в Кентъки, на езерото, в гребна лодка, не по някаква специална причина, а по-скоро за да бъдат далеч от Джоуси. Кати бе легнала на носа и четеше някакво списание. Носеше новите си слънчеви очила, направени по специална поръчка и с рамки, избрани две седмици преди рождения й ден. Бяха й ги донесли като подарък на самата дата. Обичаше тези слънчеви очила, носеше ги през цялото време, дори вкъщи и даже вечер.

Беше ги вдигнала на челото си, докато четеше. В един момент тя внезапно стана и те паднаха зад борда. Още чуваше в главата си писъка й и още виждаше как очилата бавно потъват към дъното. Изглеждаше толкова лесно да се извадят. Кати веднага скочи, без да се замисля. Гмурна се и ги затърси. Напразно! После дойдоха с маски и шнорхели и прекараха часове наред без никакъв резултат. Очилата просто бяха изчезнали.

В съня си се виждаше как плува под водата и зърва очилата на дъното — кой знае защо бяха с кръстосани дръжки, сякаш Кати ги бе оставила на масата. Гмурваше се отново и отново, но блясъкът все се оказваше или парче кварц, или кутия „Будвайзер“, или игра на светлината. Накрая изплува на повърхността с празни ръце. Стресна се и се събуди с все същото чувство… че е предал сестра си.

Когато на следващата сутрин отиде на работа, Фреди Декстър украсяваше коледното дърво във фоайето. Щом видя Ласитър, той бутна кутията с украшения в ръцете на секретарката от рецепцията и го догони.

— Какво има?

— Стъкло — отговори Фреди, явно доволен от себе си.

— Моля?

— Малката бутилка — напомни му Фреди.

— А, да… Можем да поговорим в кабинета ми. — Влязоха един подир друг и Ласитър му направи знак да седне. Самият той се настани зад бюрото си и вдигна телефона: — Кафе?

Фреди поклати глава. Ласитър върна слушалката, облегна се на стола и зачака. Фреди прочисти гърло:

— Оказва се — започна той, — че бутилката е по-интересна, отколкото би могъл да предположи човек.

— Така ли?

— Да… Искам да кажа, че можеш да я гледаш, дори да пиеш от нея… но това е само привидното, зад което се крие много повече.

— Добре. Честно казано, надявах се да се окаже така.

— Ако искаш, ще ти разкажа маса интересни подробности от рода на „качеството на духане“, самата тръба…

— Каква тръба?

— Тръбата, с която става духането. Измислена е в Месопотамия. Говоря напълно сериозно… нямаш представа колко трудно е било да се създаде прозрачно стъкло.

— Прав си, нямам представа.

Фреди се засмя.

— Няма страшно, никой не е могъл да го прави до около 1400–1450-та година. А ако някой е успявал все пак, ставало е напълно случайно. Можем да сме благодарни, че е било така, защото точно по тази причина имаме оцветеното стъкло. Вместо прозрачното, разбира се. Твоята бутилка…

— Аха! — оживи се Ласитър.

Фреди игнорира сарказма.

— Та, казвам, твоята бутилка е била истинско произведение на изкуството. За времето си, естествено.

Ласитър помълча, осмисляйки чутото. След това попита:

— Искаш да кажеш, че е толкова стара?

Фреди поклати отрицателно глава:

— Не-е… Всъщност, може би. Не сме сигурни, защото разполагаме само със снимките. А без самата бутилка не може да се прецени дали не е фалшификат — добър фалшификат. Или е истинска. Защото в началото на този век италианците се заловили да фалшифицират всичко, до което се докопат — статуи, реликви, облекло, стъклария… всичко, за което можеш да се сетиш. Това било времето на бум в туризма. Американците плъзнали по местата на древните култури и изведнъж се появил пазарът на антики.

— Значи бутилката…

— Е антика или е копие на онова, което свещениците са използвали през Средновековието…

— Какво?

— … за светена вода. Говорих с половин дузина експерти и с някаква жена от „Кристис“. Всички са единодушни. Бутилки като намерената в твоя човек са били изработвани от стъкларната „Мурано“. Това е във Венеция. Някои детайли по малката метална корона на капачката позволяват да свържем тази бутилка с рицарите тамплиери. Те са носели такива неща със себе си по време на кръстоносните походи. — Фреди се облегна, явно доволен от впечатлението, което виждаше, че е направил.

Ласитър го изгледа.

— Кръстоносните походи? — повтори той недоверчиво.

— Да, срещу исляма.

— И са носели в тях светена вода?

— Аха… Като стана дума за стари бутилки — продължи Фреди, — светената вода е нещо много важно. За обикновените течности хората тогава са използвали грънци. Мога да ти разкажа всичко за бутилките, предназначени да съхраняват светена вода. Например Марко Поло е носил със себе си няколко по време на пътешествията си до Китай. Ако приемем, че изобщо е стигнал дотам… което обаче е друга тема. Както и да е, обясниха ми, че…

— Всичко това има ли го написано? — прекъсна го Ласитър.

Фреди потупа репортерския бележник в предния си джоб.

— Естествено. Ще ти приготвя резюме. Но сметнах, че ще искаш да научиш веднага. С две думи: това е древна бутилка за светена вода.

— Благодаря — измърмори Ласитър, който не знаеше какво да мисли. — Мисля, че си се справил добре.

— Е, да… за теб всичко!