— Хайде, глупаче — каза баба му. — Времето ни свърши.
— Но аз не зная как да използвам силата си. Никога не бих могъл…
— Можеш — настоя баба му. — Или ще я използваш, или ще погинеш, преди да си изпълнил завета на семейството си. Чух онова Пророчество на седмината, Фай. То не ми харесва. Седем е лошо число в Китай, числото на призраците. Но няма какво да сторим. Трябва да вървиш. Пирът на Фортуна е утре и нямаш много време да се мотаеш. А за мен не бери грижа. Ще умра, когато и както поискам. Нямам никакво намерение да се оставям на тези людоеди. Хайде!
Франк се обърна към вратата. Чувстваше как сърцето му става на каша, но се поклони.
— Благодаря ти, бабо — каза той. — Ще те накарам да се гордееш с мен.
Тя промърмори нещо под носа си. На Франк му се стори, че е казала:
„Вече го направи“.
Зяпна я объркан и изражението й незабавно се промени.
— Стига си ме гледал като пребозало теле! Върви да се изкъпеш! И се среши! Виждам те за последно, а косата ти е като гнездо, в което се е измътила кукувица!
Той приглади косата си и се поклони отново.
Когато хвърли последен поглед към баба си, тя се взираше през прозореца. Изглеждаше така, сякаш се чуди какво наказание да измисли за людоедите, нарушили спокойствието й.
Франк се изкъпа по възможно най-бързия начин, облече дрехите, които Хейзъл му бе приготвила (тъмнозелена риза и бежови панталони, представете си!), след което взе резервния лък и колчан със стрели.
Когато стигна тавана, видя, че семейството му е събрало достатъчно оръжия, за да въоръжи цяла армия. Копия, щитове, купища колчани със стрели стояха подпряни на една стена. Бяха почти толкова много, колкото оръжията в лагер „Юпитер“. На задния прозорец имаше прикачен арбалет скорпион, зареден и готов за стрелба. На предния имаше нещо като огромна картечница.
— Ракетомет? — попита той.
— Неее — отговори познат глас от ъгъла. — Картофи. Ела не обича картофи.
Харпията си бе свила гнездо между два стари сандъка. Беше се разположила върху купчина китайски свитъци и четеше седем-осем от тях едновременно.
— Ела — каза Франк, — къде са останалите?
— Покрив. — Тя погледна нагоре, след което отново се съсредоточи върху четивата си, докато оправяше перата си. — Покрив. Гледат великани. Но Ела не обича великаните. Нито картофите.
— Картофи? — Франк я разбра, едва когато харпията завъртя оръдието. Осемте му пълнителя бяха заредени с картофи. В основата му имаше кутия с още хранителни амуниции.
Погледна през прозореца — същия, през който майка му го бе видяла с мечката. Долу на двора людоедите обикаляха безцелно, ръчкаха се един друг и понякога се провикваха към къщата, хвърляйки във въздуха бронзовите снаряди, които избухваха в полет.
— Имат експлозивни снаряди — отбеляза Франк, — а ние оръдие, което стреля картофи.
— Скорбяла — каза замислено Ела. — Тя е вредна за великаните.
Къщата отново се разтърси. Франк трябваше да иде до покрива, за да види как са Пърси и Хейзъл, но не искаше да оставя Ела самичка.
Той коленичи до нея, като внимаваше да не я приближава прекалено.
— Ела, не е безопасно да останеш тук с великаните. Скоро ще отлетим за Аляска. Не искаш ли да дойдеш с нас?
— Аляска — потрепера Ела. —
Внезапно харпията заговори на латински и Франк я разбра, при това трудно, само заради уроците в лагер „Юпитер“.
—
— Ела… — дъхът на Франк бе спрял, — това беше пророчество? Къде го прочете?
— Лос — каза Ела, все едно се наслаждаваше на вкуса на думата. — Лос, лос, лос.
Къщата отново се разтърси. От гредите се посипа прах, а отвън се чу гласът на великан:
— Франк Занг! Покажи се!
— Нее — извика Ела. — Не се показвай, Франг Занг.
— Стой тук — отвърна Франк. — Ще намеря Хейзъл и Пърси. — И се покатери по стълбата на покрива.
— Добро утро — каза мрачно Пърси. — Не че е много добро де.
Беше облечен в същите дрехи, които бе носил и предишния ден — джинси, тениска и яке, — но поне бяха изпрани. В едната си ръка държеше меч, а в другата — градински маркуч. Франк не бе много сигурен какво точно търси маркучът на покрива, но всеки път, когато людоедите изстреляха заряд, Пърси отвръщаше с гигантска струя вода и взривяваше гюлето във въздуха. Франк си спомни, че и неговото семейство произлиза от Посейдон. Баба му бе казала, че къщата и преди е била нападана от чудовища. Може би затова имаше маркуч.
