— Не се притеснявай, ще се оправя и сам — казах.
— Ако сме двамата, има по-голяма вероятност да ни изслуша.
Оказа се права.
Позвъних. Почти веднага ни отвориха. Къртън носеше стари зелени панталони и памучна риза на райета. Беше без обувки, само по чорапи.
— Какво искате, по дяволите? — каза той и се навъси.
— Може ли да влезем, сър?
— Не. Разкарайте се.
Опита се да затвори вратата, но аз я подпрях с крак.
— Моля ви, само пет минути.
— Казах, разкарайте се, или ще извикам полицията.
В този момент между нас се вмъкна Кейт. Беше по-ниска и от двама ни, стигаше само до брадичката на Къртън.
— Изхвърлите ли ни, Изабел Перейра ще умре.
Това сякаш го накара да се замисли за момент.
— Значи тя е още жива?
— Да. Засега — отвърна Кейт.
Той се поколеба, после погледна Кейт — доста по-дружелюбно, отколкото мен.
— Влезте, по дяволите.
Влязохме в една просторна и комфортно обзаведена всекидневна на първия етаж.
— Сядайте — посочи ни той дивана, бързо вдигна една отворена книга от креслото и я захлупи върху една масичка. Успях да зърна корицата: беше от серията на Тери Пратчет „Светът на диска“. Улови погледа ми и леко се изчерви.
— Казвайте какво искате и си тръгвайте.
— Познавате ли Изабел? — попитах го.
Къртън кимна.
— Да, бегло. Тя… тя се помни.
Не бях изненадан, че му е харесала — трудно можеше да се намери мъж, върху когото Изабел да не окаже подобно въздействие. Добър знак.
— Както знаете, тя бе отвлечена миналия месец. Имаше вероятност да са я убили, но се оказа, че похитителите й просто я укриват. Вчера баща й е получил заплаха, че ако „Блумфийлд Уайс“ не прекрати сделката за поглъщането на „Декер Уорд“, тя ще умре. Луиш Перейра и специалистът по отвличанията, който го съветва, се отнасят много сериозно към тази заплаха. А също и аз.
Къртън слушаше внимателно.
— Какво ги е грижа похитителите за поглъщането?
— Според мен има голяма вероятност зад цялата работа да стои Едуардо Рос.
— Глупости! Имате ли доказателства?
— Твърди доказателства — не, но както казахте, защо е този интерес от тяхна страна към бъдещето на „Декер“?
— Не вярвам, че Едуардо Рос е способен на такава постъпка — заяви Къртън с убеденост, която граничеше с нелепост.
Значи Къртън познаваше Едуардо. А всеки, който го познаваше, трябваше да знае, че той не би имал никакви морални задръжки да организира отвличане.
Повдигнах вежди.
— Добре — отстъпи Къртън. — Но как Едуардо е разбрал за поглъщането? Нали до този момент държахме в тайна.
— Изтичане на информация — повдигнах рамене.
— Хмм. И какво очаквате да направя?
— Да спрете сделката.
— Не мога — навъси се той. — И вие го знаете много добре. „Декер Уорд“ е в положение на несъстоятелност. Продам ли я на „Блумфийлд Уайс“, тя би могла да оцелее под някаква друга форма и аз ще извлека някаква полза от това. Ако обаче сделката се провали, нямам друг изход, освен да повикам ликвидаторите.
— Добре, не можете ли поне да я отложите? Измислете някакъв проблем. Нещо, което да ни даде поне още малко време.
— Нямам никакво време. Ако пазарът продължи да пада, сделката ще пропадне. Не мога да си позволя да изчаквам и да подлагам всичко на допълнителен риск. А и между другото, какво биха ви дали още няколко дни отсрочка?
Това вече го бях обмислял в колата по пътя към къщата му.
— Ще открием кой е отвлякъл Изабел и ще я освободим.
— Но щом бразилската полиция не е успяла да открие похитителите през изминалите два месеца, кое ви кара да мислите, че сега за два или три дни ще успеете да я откриете?
— Защото вече знаем, че отвличането й има връзка с „Декер Уорд“. Най-вероятно са замесени Рикардо или Едуардо. Няма да е трудно да бъдат проследени.
Къртън въздъхна.
— Вижте, мъчно ми е за Изабел, но наистина не мога да направя нищо. Просто нямам никакъв избор.
— Не, имате! — заяви Кейт. Решимостта в гласа й направи силно впечатление на Къртън. — Ако не спрете сделката и Изабел умре, смъртта й ще тежи на съвестта ви до края на живота ви! Никога не ще успеете да я прогоните от мислите си. Разбира се, когато погледнете банковата си сметка и видите, че е набъбнала с още няколко милиона, ще си спомните защо сте я оставили да умре. Но парите няма да ви донесат удовлетворение. Защото съвестта ви ще се пържи на адски огън.
Той премигна, после възкликна:
— Вижте, аз не искам да я убивам! Нямам нищо общо с тази работа.
— Това изобщо не е вярно — тръсна глава Кейт.
Къртън ме стрелна със злобен поглед.
— И защо идвате сега? Нали вие бяхте инициаторът на сделката с „Блумфийлд Уайс“.
— Това не е за него, а за Изабел — поправи го Кейт. — Вижте, знам добре, че нямате нищо общо с цялата тази мерзост, но вие сте президентът на „Декер Уорд“. И това е ваша отговорност.
Къртън се изправи и отиде до прозореца. Двамата с Кейт го наблюдавахме. Напрежението му си личеше по гърба и плещите му.
Той се обърна и прокара пръсти през косата си.
— Не мога да отменя сделката. „Блумфийлд Уайс“ ще ми представят офертата си утре. Но ако искате, мога да отложа отговора си до понеделник.
— До сряда.
